Arch Enemy продължават по познатия си път с “Blood Dynasty”. Макар безспорното постоянство на групата да заслужава уважение, липсата на смела творческа еволюция се усеща все по-силно с всяко следващо издание. Най-съществената промяна през последните 15 години бе смяната на вокалистката през 2014-а година, когато Angela Gossow отстъпи мястото си на Alissa White-Gluz. Въпреки яркото ѝ сценично присъствие и гъвкавите ѝ вокални умения, тази рокада не доведе до значителна промяна в звуковата идентичност на Arch Enemy. Бандата предпочете да се движи в безопасни води, запазвайки познатото си звучене – агресивно, технично и мелодично, но предсказуемо.

Вместо да предложи нещо наистина ново, “Blood Dynasty” до голяма степен се придържа към познатата формула и в резултат на това голяма част от песните не звучат искрено – нито музикално, нито лирически. Особено показателен е примерът с “March of the Miscreants” – композиция, която въпреки интензивната си енергия продължава да защитава позицията на непокорния и неудобен за системата герой. Колкото ѝ слушатели да се припознаят в посланието, то продължава да се повтаря за осми пореден албум, а и контрастира все повече със статута на Arch Enemy като утвърден и напълно приет играч на метъл сцената.

Единствената наистина неочаквана изненада в записа е “Vivre Libre” – кавър на класическия хард рок хит от 80-те години на френската група Blaspheme. Още с включването му се създаде усещането за нещо различно, но истинската изненада идва от изпълнението на Alissa, която не само пее изцяло на френски, но и напълно изоставя характерните си екстремни вокали. Изпълнението ѝ тук показва една неочаквана страна от вокалния ѝ арсенал и за миг ни кара да се запитаме дали това не е знак за еволюция в звученето на Arch Enemy. Уви, предвид липсата на каквито и да е други индикации за подобна посока, отговорът изглежда е по-скоро не. И все пак, дори като еднократен експеримент, този момент остава запомнящ се.

Arch Enemy отдавна са се утвърдили като едно от водещите имена в мелодичния дет метъл. В “Blood Dynasty” групата се възползва от вече добре разпознаваемата формула: експлозивна енергия, хващащи ухото припеви и традиционни структури на песните. Въпреки това, усещането за предсказуемост започва да натежава и превръща албума в най-безличното издание от ерата на Alissa White-Gluz. Вместо еволюция, тук наблюдаваме по-скоро вариация на вече познати рифове и мелодии – избор, който не е ясно дали се дължи на творчески застой, или на стремежа да се поддържа доходоносния модел.