За циничния наблюдател удоволствието от музикалното отдаване често се свежда единствено до отдаването на хедонистичен импулс. И все пак именно тази представа за “сатанински” изкушения, които традиционно биват заклеймявани, стои в основата на изкуството на Ghost. Оглавена от Tobias Forge (фронтмен с усет към провокацията и иронията), групата създава свят, в който тези импулси не просто са позволени, а дори се честват.
Още от самото си създаване Ghost въплъщават всичко, което метъл елитаристите често заклеймяват – звучене, което e достъпно и изпълнено с носталгичен дух, силно напомнящ на 80-те години. Но под тази привидна поза се крие нещо по-сериозно. Зад простичките рифове и заразителните припеви, текстовете на Tobias предлагат алегоричен поглед към съвременния свят, използвайки метафори за рухнали империи и некомпетентни водачи, за да изразят дълбоки екзистенциални тревоги и социална критика.
Новият труд на Ghost, “Skeletá”, привидно се опитва да отговори на обещанието за величие с онази увереност, която направи предишни заглавия като “Meliora” и “Prequelle” толкова убедителни. И все пак, този път резултатът не е същия. Важно е да се подчертае, че “Skeletá” не е слаб албум. Композиции като “Lachryma”, “Satanized” и “Umbra” вероятно ще се превърнат във важна част от концертния репертоар на шведите. “Peacefield” пък дава обещаващо начало на записа с атмосферичното си интро и един от най-добрите припеви тук. И все пак нещо липсва – сякаш убийствените мелодии, характерни за групата, често остават на заден план или навлизат в твърде клиширана хард рок територия.
Лирически, “Skeletá” дава заявка за най-личния проект на Ghost досега, отдалечавайки се от познатите теми, с които групата се утвърди. Основен фокус тук е човешката уязвимост и непрестанното търсене на принадлежност и смисъл. Но макар творческото намерение да е достойно за уважение, реализацията невинаги оправдава амбицията. Албумът на моменти изглежда колеблив в посоката си, сякаш не може да избере между автентичната изповедност и нуждата да запази разпознаваемия си театрален блясък.
Ghost притежават изключителната дарба да изграждат светове. В миналото те съумяваха да обгърнат слушателя в мистичната аура на композиции като “Ritual”, “Absolution” и “Cirice” – парчета, които пулсират със символика и дълбоки алюзии към окултното. Именно в този контекст музиката в “Skeletá” звучи неочаквано стерилна, обрана откъм атмосфера и лишена от онзи магнетизъм, който някога караше публиката да се чувства като част от зловеща литургия.
