След като надминаха себе си с бруталния шедьовър “The Stench Of Redemption”, флоридските апостоли на светотатството сякаш загубиха устрем и допуснаха творчеството им да се спусне в низходяща градация от безсистемна репетитивност. Същевременно Deicide не си позволиха крещящи опущения, успешно съхранявайки стиловия си фундамент. Това ни води до 11-ия им студиен опус, натоварен с очакванията на легиона от фенове за завръщане на групата в първия ешелон на дет метъла.

“In The Minds Of Evil” едва ли ще се нареди до класиките на състава, но поне представлява безспорна стъпка напред спрямо неубедителните си предшественици. Макар на пръв поглед да оставя впечатление за още-от-същото, записът се оказва значително по-вдъхновен и изпипан от очакваното, а във варварското блъскане вече се откроява и радващо количество целенасочена мисъл. Новаторство тук е напразно да се търси, но на такъв етап от кариерата на всяка утвърдена банда е напълно закономерно да вземат приоритет други стойности.

Квартетът отново залага на кратки парчета, чието директно изложение буди първични, деструктивни инстинкти. Вместо да давят слуха във водовъртеж от хаотични рифове, Jack Owen и Kevin Quirion изненадват с едновременно подредено и агресивно настъпление, на фона на което Glen Benton излива богохулната си оратория. Единствено отсъствието на китарния корифей Ralph Santolla се чувства по-осезаемо, и то не толкова в липсата на гениалните му арпежни инвенции, колкото заради създаваното от него мелодично разнообразие, което правеше композициите с една степен по-разчупени.

При все нечовешкото си упорство, Deicide все още не съумяват да се изкачат до трона на лъжеспасителя, за да го срутят сред дъжд от кръв, поругани сакрални символи и разпорена плът… Но с толкова неподправено яростно и зло откровение като “In The Minds Of Evil” несъмнено са прав път.