Jonas Renkse отдавна е направил своя избор: вместо да се хвърля в творчески експерименти, той предпочита сигурността на вече установения звук. От “The Great Cold Distance” насам, Katatonia следват последователна линия – емоционално наситен метъл, в който се преплитат елегантна мрачност и дъждовна атмосфера. Вместо рязко да сменят посоката, Katatonia многократно избираха да разширяват границите на този свят. Така издания като “Night Is the New Day”, “Dead End Kings” и “Sky Void of Stars” носеха усещане за последователност, без да предлагат особени изненади.
Дали “Nightmares as Extensions of the Waking State” бележи особена промяна за групата? Не изцяло, но в него безспорно се усеща различна енергия. Един от най-значимите фактори зад това е отсъствието на Anders Nyström. Според слуховете, причината за напускането му е желанието да се върне към по-тежкото дуум звучене от ранните години – посока, която съставът сякаш умишлено избягва. И въпреки това, новият албум звучи изненадващо плътен. Китарата се завръща на преден план и придава на музиката по-сурова текстура, която липсваше в последните им трудове. Все още има прилики със звученето на “City Burials” и “Sky Void of Stars”, но аранжиментите са подложени на по-твърда основа, близка до усещането в “Dead End Kings”.
Албумът започва с “Thrice” – композиция, която избухва със сурова енергия, поставяйки тежък тон още от първите секунди. Постепенно обаче тази първична ярост отстъпва на мелодичност, напомняща за контрастите във “Forsaker” – едно от най-силните откриващи парчета в дискографията на Katatonia. Сингълът “Lilac” представя по-лиричната страна на записа и блести със своята емоционална дълбочина. Красивите китарни мотиви подчертават приноса на новите членове и внасят свежест, без да нарушават характерния меланхоличен почерк на бандата. “Efter solen” е едно от най-необичайните изпълнения тук. Целият текст е на шведски, а музиката преминава от тиха пиано балада към мрачен, хипнотичен трип-хоп. Именно тук личи артистичният риск, който липсва на други места в албума. И все пак между тези върхове има и моменти на инерция. “Departure Trails” и “Warden” звучат като песни, които Katatonia могат да създадат и изсвирят почти механично – добре композирани, но без грам изненада.
“Nightmares as Extensions of the Waking State” крачи по добре познати пътеки, вместо да открива нови. За почитателите на настоящото им звучене това не е непременно лоша новина. Всички познати елементи са запазени – атмосферата е все така меланхолична, а прогресив елементите са внимателно дозирани. Въпреки това остава усещането, че Katatonia играят на сигурно. Ако връщането към по-суровите моменти от ранните години не стои на дневен ред, тогава би било естествено в някакъв момент да се потърси нова посока.
