Трудно е за вярване, но е истина – Alestorm продължават да кръстосват седемте морета и в осмия си албум. И макар да се усещат вече наченките на изтощение, екипажът разчита на достатъчно количество алкохол, за да се държи в прилична форма, така че няма нужда от излишно притеснение. Дълголетието на проекта обаче си има цена – пиратите вече не са новото свежо и по-забавно от очакваното попадение във фолк метъла. След толкова години предвидимостта застига и най-добрите. За съжаление, капитан Christopher Bowes също отстъпва един рунд пред този коварен враг.
На първо четене, заглавието “The Thunderfist Chronicles” по-скоро навява възприятия за албум на Gloryhammer. Същото се отнася и за “Hyperion Omniriff”, че и за “Mega-Supreme Treasure of the Eternal Thunderfist” – да, вярно, за съкровище става въпрос, но въпреки това ултрамегахипер фантасмагоричните измишльотини като че ли не вървят съвсем ръка за ръка с по-простоватия имидж на пиратите.
И като става въпрос за имидж, в последните два-три записа бандата експериментира с малко по-различно звучене, водещо и до цялостна промяна в концепцията. В “Seventh Rum of a Seventh Rum” (2022) това беше парчето “P.A.R.T.Y.”, а в “Curse of the Crystal Coconut“ (2020) – “Tortuga”. Завоят в лирическата гениалност на Chris Bowes идва малко по-рано, така че текстовете тук не би трябвало да изненадват. Въпреки това “The Thunderfist Chronicles” има своите почетни малоумия, а подобна оценка от страна на феновете със сигурност би стоплила сърцето на стария пират.
По отношение на композирането началото е колебливо. При все че не е лоша песен, “Hyperion Omniriff” не може да се мери с откриващи величия като “Treasure Chest Party Quest” и “No Grave but the Sea”, какво остава за сравнения с класиките “Walk the Plank”, “The Quest” и “Over the Seas”. Сингълът „Убит до смърт от пиратство“ със сигурност ще влезе в сетлиста на бандата за предстоящото турне, но и той трудно се конкурира с големите хитове. В “Banana” положението става малко по-интересно, но истинският композиторски талант на Bowes проличава чак в “Frozen Piss 2”. Въпреки идиотското си име, песента показва силната страна на Alestorm и напомня за героичните времена на “Sunset on the Golden Age” (2014) и “No Grave but the Sea” (2017).
“Mountains of the Deep” звучи добре. Тук сякаш Alestorm навлизат по-дълбоко в континенталния фолк метъл и цялостно песента напомня на малко по-весела версия на групи като Equilibrium и Ensiferum.
“Mega-Supreme Treasure of the Eternal Thunderfist” е най-внушителната композиция в дискографията на Alestorm и по повече от блестящ начин разказва епилога. Тук в боя влиза целият арсенал на пиратския кораб: гост-вокали, клавири, акордеони, типичната за шотландците оглушителна духова секция. “Mega-Supreme Treasure of the Eternal Thunderfist” е албум в албума. Преминава се от мотив в мотив и цялата тази история продължава умопомрачителните 17 минути.
Ето как Alestorm изразяват протеста си срещу неизбежно настъпващата предвидимост – чрез 17-минутна песен за пирати. Изненадите никога не свършват, дори след осем албума. Кой би предположил?
