Когато стане дума за немската рок сцена, няколко характерни за Германия поджанра заедно с техните най-изявени изпълнители веднага изникват в съзнанието:
– класически хард рок с представител Scorpions, които тази година ще направят своето прощално турне.
– хеви метъл в най-суровата му форма с представител Accept.
– траш метъл с представител легендарните за България Sodom.
– индъстриъл метъл с представител неповторимите Rammstein.
Липсва ти нещо? Да, някъде там, във втората половина на 80-те измежду “Agent Orange”, “Wind of Change” и “Metal Heart” на музикалния небосклон изгряват звездите на Helloween – пионерите в пауър метъла, чието творчество и до днес служи за еталон в композирането на музика от този жанр.
През вече далечната 1997-ма тенденциите на пазара са доста различни от тези, за които писах в горния абзац – бързите рифове и техничните сола не са на мода, а вторият албум на Rammstein, “Sehnsucht”, прегазва всичко, което се изпречи на пътя му. В тези странни за света на музиката садо-мазо години, Ralf Scheepers и Mat Sinner задвижват проекта Primal Fear. Scheepers вече е добил известна популярност в групата на Kai Hansen – Gamma Ray – като неин оригинален вокалист, а в средата на 90-те е близо до това да замени Rob Halford в Judas Priest. Заедно с басиста и певец Sinner започват да работят по своите дебютни парчета заедно с Tom Naumann (китара) и Klaus Sperling (барабани). Както във всяка уважаваща се пауър метъл банда, членовете на Primal fear не се задържат за особено голям период от време и днес освен двамата основатели на групата, в нея участие взимат също китаристите Magnus Karlsson и Thalia Bellazecca редом с барабаниста Andre Hilgers.
“Domination” e опус номер 15 в богатата дискография на Primal Fear, но нека бъдем честни: пауър метълът не е жанр, в който можеш да си особено оригинален, заради спецификите на стила и наложените неформални норми в писането на музика. Новата енергия в немския квинтет идва с пристигането на италианката от кубински произход Thalia Bellazecca, както и добилият популярност в Rage Andre Hilgers. Да, в големи пасажи от записа трудно бихме могли да бъдем изненадани от това, което чуваме, като най-яркият пример за това е песента “I am the Primal Fear” – парче, което със сигурност ще стане фаворит на най-заклетите фенове на бандата. Поводи за оптимизъм дават синглите “Far away” и “The Hunter”. Докато “The Hunter” ни връща в най-силните години на Primal Fear, “Far away” ни отвежда много по-назад във времето и по-конкретно в 1988-ма, когато “Keeper of the Seven Keys II” на Helloween взривява пазара, а “March of Time” очевидно все още вдъхновява различни композитори. “Destroyer” е глътка свеж въздух, а с лиричността си “А Tune I Won't Forget” поставя по неочакван начин финалните акорди на албума.
Дали “Domination” ще доминира световните пазари? Едва ли. Не можем обаче да отречем едно – цялостната продукция типично по немски е изключително качествена, а припевите са лесно запомнящи се, така че предпоставките за успех са налице. Пети септември е датата, на която ще можеш да чуеш целия албум. Очакваш ли го?
