Днес не е най-лесното нещо на света да се намери качествена, но и нова група, която свири мелодичен рок. Тежичка е нашата рок/метъл реалност… Поради това е добре да бъдат споменавани състави като Hearts on Fire, които бранят мелодичния рок и го свирят без компромиси, с дълбочина и по всички правила.

Седем години след дебюта си Hearts on Fire ни представят своя втори албум. Всъщност това е група, която по всичко личи, че е стартирала като страничен проект, но с новия си запис определено дава заявка да се превърне в нещо повече. Вокалите са поверени на Mark Boals, който е музикант с доста сериозна визитка, в която личат имената на Yngwie Malmsteen и Royal Hunt. Клавирист е Eric Ragno, участвал в над 70 издания на различни известни и недотам известни артисти. Барабанистът Joel Mejia и китаристът Jean Funes не са толкова познати, но показват завидно музикантско майсторство. За накрая оставям най-сериозното име. В този албум партиите на баса са поверени не на кого да е, а на Dennis Ward. Дори няма и да се опитвам да описвам постиженията му. Само ще добавя, че той се занимава и с мастерирането на Signs & Wonders.

Албумът съдържа 11 композиции с нормална дължина, без излишни за мелодичния рок импровизации и фриволности. Просто мелодичен рок такъв, какъвто трябва да бъде. С текстове, засягащи вътрешните борби на човек, вечността, любовта и всичко останало, което слушателят очаква. С разнообразни вокали и клавирни партии в традициите на пионерите в жанра. С китарни партии и сола, които се слушат с усмивка. Анализирането песен по песен не е необходимо тук, но не защото няма хитове. “Restless Heart” и “Signs in the Sky” например могат да са във всяка компилация, показваща най-доброто от мелодичния рок. Просто албумът минава на един дъх и радва.

Едва ли човек би чул нещо ново и революционно от група, придържаща се към определен стил, и то строго. Така че не бива и да се очаква. Това, което слушателят трябва да очаква от “Signs & Wonders”, е музикантска искреност – нещо, което вече не се среща често.