“Giants & Monsters” е вторият албум на пауър метъл легендите Helloween след големия им реюниън с бившите членове и основатели на групата Michael Kiske и Kai Hansen, както и тринадесетият в дискографията им, който се очаква да излезе на 29-и август. След леко разочароващия “My God-Given Right” и обнадеждаващото завръщане с “Helloween”, сега именно “Giants & Monsters” трябва да покаже дали обединяването на силите от различните епохи е било успешен ход или просто моментен възход.
Откриващата “Giants on the Run” е силно начало, в което Andi Deris се изявява с пълния си вокален диапазон. Първите минути звучат като директна извадка от “The Time of the Oath” или “The Dark Ride” – класически Helloween от ерата на Deris. Нещата се променят към средата на парчето, където най-сетне се включват и другите две пауър метъл икони, Kiske и Hansen, но водещата роля си остава за Deris. Kiske поема щафетата в “Savior of the World”, за да ни върне назад във времето към първите албуми на бандата, без да е загубил и грам от силата и чистотата на гласа си. “A Little Is a Little Too Much” звучи повече като песен от соловите албуми на Deris – много по-мелодична и рок-ориентирана от предходните две. “We Can Be Gods” на свой ред допринася с повече тежест, започвайки с класически хеви метъл крясък и продължавайки със смесица от вокалите на Kiske и Hansen, като отново набляга на звученето на бандата от осемдесетте. “Into the Sun” значително забавя темпото с поредния баладичен сблъсък между Kiske и Deris, в който Deris надделява с много по-емоционалните си високи тонове.
Шестото попълнение, “This Is Tokyo”, звучи като парче, създадено конкретно и само за концертите им в Япония и за жалост, освен с вокалното майсторство на Deris и симпатичното китарно соло към края си, не впечатлява с нищо друго. “Universe (Gravity for Hearts)” връща част от скоростта и енергията на албума, балансирайки на ръба между пауър и спийд метъла, но следващата я “Hand of God” също не успява да се открои, като постоянното повтаряне на припева става прекалено и липсва емоционален заряд, оставяйки впечатление за пълнеж. За щастие, “Under the Moonlight” спасява положението, след като донася типичното за „тиквите“ весело и оптимистично настроение – мелодично, свежо и с леко намигване към ранните им албуми. “Majestic” закрива албума по епичен начин – осем минути на все по-разгръщащи се китарни партии, тройни пауър метъл писъци и усещане за голям финал, достоен за името Helloween.
Генералното усещане за “Giants & Monsters” е, че вокалите на Kai Hansen са доста пестеливо използвани и като основен вокален елемент остава Andi Deris, а ролята на Michael Kiske е да вкарва нужната доза носталгия и класическо звучене. Албумът предлага по нещо за всеки – за феновете на Deris, за почитателите на Kiske, за тези, които очакват класически пауър метъл рифове, както и за онези, които предпочитат мелодичната страна на Helloween. Доста хаотичен, странно подреден и без особена концепция, албумът не е най-силното им творение, но е достатъчно добре изпълнен, за да поддържа интереса към новата ера на групата жив. И най-важното: доказва, че събирането на старите сили не е било просто маркетингов трик, а все още носи своя смисъл и енергия.
