Evoken са сред влиятелните групи във фюнеръл дуума. Съпоставима обаче с европейски представители на жанра като Skepticism, Esoteric и Ahab, които са далеч по-замечтани, атмосферични и цялостно по-леснодостъпни, формацията от Ню Джърси винаги е залагала на тежест и бруталност. Директният и първичен (за сметка на романтиката) изказ е типичен за презокеанския метъл и Evoken съдържат в себе си точно тази характерна черта. В добавка към екстремния жанр, няма да е пресилено ако кажем, че си имаме работа с една от най-тежките групи, познати на човечеството.
“Mendacium” е седми албум за американците. Заглавието идва от латински и означава неистина или измама. В същото време всяка от композициите носи името на католическа молитва, която се извършва в определен час от денонощието. Така началото се поставя от “Matis”, означаваща в груб превод принадлежност на сутринта (каноническият час е в 2), а финалът е “Compline”, когато се произнасят вечерните молитви (около 20:00 ч.). Всичко това води към възприятието за разрив и скъсване на отношенията с вярата. Изхождаща от текстовете, първоначалната интерпретация се отнася до човек, преживяващ огромно страдание, което до такава степен го разрушава отвътре, че го кара да поставя под съмнение всичките ценности и убеждения, според които е живял до момента. В агонията си страдалецът е готов да се отрече от Бога.
В същото време обаче албумът си има собствена история. Той разказва за бенедиктински монах от XIV в., страдащ от тежка болест, която го поставя в изолация и не му позволява да напуска манастирската си килия. Там, умопомрачен от болка и безсъние, загубил връзката си със Създателя, монахът осъществява контакт с ужасяващо същество, появило се от процеп в реалността. Въпросът, който се поставя, е дали мъчението, на което е подложен монахът, идва от въпросното създание или просто всичко се случва във въображението му.
“Mendacium” започва в стила на предшественика си “Hypnagogia” (2018) със суров и немелодичен тон. “Matis” е по-разнообразната композиция в началото. Тук има опит за омекотяване на тежестта чрез атмосферични клавишни партии, но все още лайтмотивът са бавните рифове, изненадващите бластбийтове в средата и техничното соло. “Lauds” задълбочава в тази посока, атакувайки с брутален и зверски бавен дет метъл риф. Инструменталът “Prime” навява надежди за завръщане към класическия период на бандата от “Quietus” (2001) и “Antithesis of Light” (2005), и макар че следващата го “Terce” през първата си половина се завръща към по-агресивното звучене, след това става интересно.
“Sext” и “None” са връхните точки в албума. Атмосферични, мрачни и мелодични доколкото е възможно, те изграждат онова траурно усещане за приетата безнадеждност, когато знаеш, че всичко е приключило, но това не те притеснява, защото вече си в мир със себе си. Тук няма болка, а само сладка меланхолия. “Sext” и “None” са еталон за фюнеръл дуума. Две от най-въздействащите композиции в целокупното творчество на Evoken.
“Vesper” прави спокоен преход между горните две произведения и закриващата по особено шизофреничен начин “Compline”. В нея се задават въпросите. Помирението и тъгата от “Sext” и “None” рязко се сблъсква с агонията и лудостта на “Matis” и “Lauds”. И по този начин, с отворен край, Evoken изсвирват финалните ноти в “Mendacium”.
Чакането не беше напразно. Със седмия си труд музикантие от Джърси показват, че все още са на върха в стила си. Връщането на някои стари елементи като логото и продуцента също не са случайни – забележително е, но Bumblefoot (да, точно този, за когото си мислиш) продуцира най-силните издания на бандата. Предвид големите отрязъци от време между албумите, които както Evoken, така и другите фюнеръл дуум банди оставят, очакванията са “Mendacium” да ни даде храна за размисъл за близките най-малко пет години. Това едва ли ще е проблем.
