No More Many More вече са музикална константа в България. Да се определят стилово е ненужно, защото самите те са стил. И макар да не изневеряват на този стил в новия си запис, те не се повтарят, а показват още и още. Граници за човешката душа няма. Пред нас е „Тук съм“ – петият им албум. Може би малко по-мрачен от предшественика си. Може би по-дълбок. Всичко зависи от съзнанието на слушащия. Десет композиции, близо 40 минути времетраене. Изданието има интересна история, дори бих казал и тъжна – който се интересува може да намери интервюта по този въпрос. Сега за песните.
Заглавната „Тук съм“ звучи като директна изповед. Усеща се тъга, но и твърдост. Усеща се равносметка, но и желание да се върви напред. Доста хора бихме могли да се припознаем в текста ѝ. „Земята се върти заради хора като теб“ е солидно парче, което задава въпроси. От колко дни светът гори пред куп затворени очи? Музика, текст, усещане. И идваме до диаманта. No More Many More досега са ни оставили солидно количество смислена музика. Но има няколко песни, които станаха „визитки“ на групата. „Тук съм“ добавя със сигурност още една такава, и тя е „Гумени мечета“. Тази композиция ще е в концертните сетове още дълго време. Трябва да бъде там. Оставяйки настрана музикалното блаженство, което изпитва човек, докато я слуша, шапки долу за Методи, който вокално прави нещо знаменателно тук.
Следва „Песента на жабите“. Тя ще е в саундтрака на новия филм на Валери Йорданов и наистина звучи подобаващо. Тепърва ще се оценява позитивно от публиката. „До самия край“ преполовява албума. Дали има рай до самия край… Валиден въпрос. Продължаваме с „Няма страшно“. Чел съм някакви „мнения“, че No More Many More се повтаряли в текстовете си. Чуйте „Няма страшно“. И да знаете, че няма страшно, не се повтарят. За музиката тук дори не отварям дума. „Сянка“ също има характер на биография и изповед. Съкровеният текст и лиричната мелодия замислят – може би дори до сълзи. „Човек зад ъгъла“ пък разширява темата за истината и това какъв свят имаме пред себе си. Песента създава тревожно усещане какво се случва ако откажеш да лъжеш. Защото в общество като сегашното, да говориш истината е подвиг.
„По посока на вятъра“ е първият финал на албума. Макар след нея да има още едно изпълнение, тук е сложена своеобразната точка на общото усещане за изповед тук. И пак се припознаваш в текста, стига да можеш да чуеш. И накрая „Никой не гледа, скачай“ – парче, което се отличава от всички останали. Вероятно идеята му е да бъде мотивира публиката на живо. Мотивираща песен да скачаш и да се наслаждаваш на смислената музика, която правят No More Many More. Винаги е хубаво да поскачаш на концерт, а и наистина никой не гледа какво правиш, стига да ти е кеф и да не пречиш на никого.
„Тук съм“ е петият дългосвирещ албум на No More Many More. Албум с трудна история, която личи в песните. Албум – изповед, в който всеки може да се припознае. Албум, в който има песни, които ще влязат в хитовия каталог на групата, но има и други песни, които изискват малко повече внимание и разбиране. Нещо, което не е никак лошо. Не е никак лошо да слушаме смислена музика на български език, която не се побира в жанрови определения и за която е нужно да имаш повече от уши. Не е никак лошо да дадем времето и съзнанието си за No More Many More.
