Kreator са безспорно най-смелата, а вероятно и най-значимата банда в светата троица на немския траш метъл. След възраждането на жанра в началото на века, тъкмо те създадоха едни от най-ценните му образци, разнообразявайки присъщата му агресия с много мелодичност и обемно звучене. Тази посока им спечели много нови почитатели и отчужди някои стари такива, но поне никой нямаше повод да се усъмни дали съставът е напълно искрен в това, което прави – в музиката му винаги личеше вътрешна убеденост и последователност, които превръщаха всяка промяна в естествено развитие, а не в компромис.

Три години и половина след експерименталния и идейно разпокъсан “Hate Über Alles”, квартетът се завръща с много по-концентрирано усилие. “Krushers of the World” успешно обединява характерната за бандата експлозивна ярост с епичните елементи от късния им период в една по-зряла и изчистена форма, която напомня на златната им ера, без да звучи като блудкаво копие на миналото. Вечно гневният Mille Petrozza изнася поредната си разпалена тирада, Ventor измъчва барабаните с безпощадна прецизност, а Sami Yli-Sirniö отново показва защо е считан за един от най-вещите китаристи в сцената.

“Seven Serpents” дава ясна представа за това, което предстои: бръснеща рифовка, бясно блъскане, химнови мелодии и изобилие от техничарски сола. “Satanic Anarchy” извежда на преден план мелодет уклона на групата с отчетливи влияния от Amon Amarth и Arch Enemy и бързо се откроява като един от гвоздеите на записа. Среднотемповата заглавна композиция звучи с една-две идеи по-безопасно от това, което подхожда на име като Kreator, докато атмосферичната “Tränenpalast” възкресява готикарските обертонове на “Endorama” по възможно най-добрия начин. Разбира се, не липсват брутални олдскуул бичкии като “Barbarian”, “Blood of Our Blood” и “Death Scream”, но дори те са обогатени от запомнящи се мелодични бриджове и/или припеви. “Psychotic Imperator” е едно от най-интересните парчета, записвани от групата за последните 20 години – в него дивашка сеч съжителства органично с изненадващи хорови включвания, ритмови обрати и разчупено солиране. Маршовият устрем и грабващите мотиви на “Combatants” я превръщат в идеалния концертен трепач, а героичната “Loyal to the Grave” закрива албума с намигане към пауър метъла.

“Krushers of the World” не е явление, което ще постанови нови стандарти в траша или ще преобърне дискографията на Kreator из основи, но пък е радващо концентриран и завладяващ труд, достоен да се нареди сред по-силните им издания. След повече от четири десетилетия на сцената германската институция все още звучи вдъхновено и жизнено, готова да смаже света с неудържима ярост и напълно заслужено самочувствие.