Седемнадесет студийни албума, приблизително 200 написани песни в рамките на 43 години, изпълнени с възходи и падения – от мултиплатинения “Rust in Peace” до отчайващия “Super Collider”. Oт брутално тежките “Killing Is My Business… and Business Is Good” и “Peace Sells” до мелодичните “Youthanasia” и “Cryptic Writings”. От Metallica до Megadeth... Звучи впечатляващо, а?
През юли, когато света на метъла се сбогуваше с Принца на мрака, много критици заключиха, че Ozzy e най-успешния солов проект, реализиран някога. Тези думи важат в пълна сила и за Megadeth. Макар по документи квартетът да не се води такъв, за всеки един меломан по земното кълбо е ясно, че движещата сила в бандата е само една – Dave Mustainе. За тези над четири декади, Мега Дейв успя да преживее много – от смъртта на Gar Samuelson и Nick Menza, които завинаги ще останат в историята като едни от най-великите барабанисти в траша, до OnlyFans изцепките на David Ellefson. Излишно е дори да се споменават проблемите му с алкохола, наркотиците, религията, семейството, ако щеш и с дясната ръка, която в началото на века започна сериозно да му изневерява. Щеше да е жалко “Risk” да бъде последния албум на Megadeth, но днес, четвърт век по-късно, Mustaine е по-силен от всякога – успя да се пребори с хероина и рака на гърлото, а в последните десет години издаде три невероятни албума.
В “Megadeth” има по нещо за всеки – от тресните, направили янките легенди през 80-те, до лиричните композиции, характеризиращи творчеството им през 90-те.
ТРЕСНИТЕ (“Tipping Point”, “I Don't care”, “Let There Be Shred”, “Made to Kill”): Отново се връщаме към лятото на 2025-а. След смъртта на Ozzy много фенове се чудеха дали Mustaine и компания са групата, отказала участие на Back to the Beggining. Малко след концерта на хилядолетието, Sharon Osbourne засегна темата, но събитията от 22-ри юли логично отклониха вниманието от това дребнотемие. По това време пък стана ясно, че опус №17 в богатата дискография на квартета е готов и той ще бъде тяхната лебедова песен. В началото на есента излезе първият сингъл “Tipping Point”, който с бясното си темпо даде надежди за грандиозен прощален албум. Последваха бунтарската “I don't Care” и техничарската “Let There Be Shred”, където Teemu Mäntysaari разкрива огромния си потенциал с канонада от зверски сола. Макар и все още да не разполага с видео, “Мade to Kill” има всички предпоставки да се превърне в любима на феновете – без съмнение това е най-тежкото парче в целия запис и ще бъде оценено подобаващо от всички меломани.
ЛИРИЧНИТЕ КОМПОЗИЦИИ (“Hey, God?!”, “Puppet Parade”, “Another Bad Day”, “Obey the Call”, “I Am War”, “The Last Note”): Тук машината на времето ни пренася в средата на 90-те. “Hey, God?!” e много близка като звучене до класиката от “Hidden treasures” – “Angry Again”. “Puppet Parade” пък е последният сингъл, който Megadeth пуснаха в Интернет пространството. “Another Bad Day” разполага със стадионен припев, който трудно може да излезе от главата ти, а “Оbey the Call” и “I Am War” звучат като B side-ове от “Youthanasia”. Каквото и да се каже за “The Last Note” ще бъде малко, но ако не настръхнеш по време на монолога, който закрива песента, по-добре спри да слушаш метъл или направо се застреляй!
КАВЪРЪТ?! Спомняш ли си с коя песен завършва дебютът на Megadeth? Да, верният отговор е “The Mechanix” или иначе казано, “The Four Horsemen”. E, тук нещата са сходни – една от вечните класики на Metallica, написана от Mustaine преди да бъде уволнен, получава нов живот като бонус парче в това издание. Много хора си мислеха, че приносът на Dave се изчерпва с “Kill 'Em All”, но това не е така. Негови идеи има както в “Ride the Lightining”, така и в “Master of Puppets”, a дали това е кавър или не – пишете долу в коментарите!
Краят на тази велика кариера заслужава достоен епилог, а не аутро в стила на Слави Клашъра и неговите топ класации. Докато препрочитах и редактирах ревюто, ми направи впечатление, че на няколко пъти несъзнателно правя сравнението „от – до“ и стигнах до извода, че за толкова години при Megadeth нямаше средно положение. Или бяха горе, или долу. Или записваха шедьоври като “The Conjuring”, или бози като “Crush 'Em”. Или бяха трезви и свиреха като машини, или умираха от хероинова абстиненция, както на Донингтън през 88-ма. Може би тази умереност и консерватизъм ще остави Меtallica като по-голямата група в историята, но на кого му пука? Да живее Megadeth!
