Mayhem не издават нова музика често. Може би това е и причината всеки техен албум да се откроява със собствена идентичност. Когато през 2019-а излезе “Daemon”, музикантите за пръв път си позволиха да се отклонят от амплоато на новатори и се обърнаха за вдъхновение назад към собственото си творчество. Влизайки в директно противоречие със своя авангарден, сложен и откровено психарски предшественик “Esoteric Warfare” (2014), шестият албум на норвежците заложи на обраното и класическо звучене, изковало основите на блек метъла в началото на 90-те години. Достъпността на “Daemon” се оказа приятна изненада и върна в редиците много от старите фенове, които бяха изгубили надежда за бъдещето на групата. Но както ни е добре известно, при Mayhem нищо никога не се знае, така че опасенията на някои (и надеждите на други), че този творчески завой е възможно да е бил само еднократен, бяха напълно основателни. До днес.
“Liturgy of Death” дава точните отговори. През 2026-а заварваме състава в необичайно улегнало състояние. Обикновено при Mayhem властващ е хаосът – това е основният елемент, отличаващ ги от останалите. Странно, но сега норвежците сякаш се опитват да внесат някакъв ред в суматохата. За стандартите на бандата, “Liturgy of Death” е впечатляващо подреден запис. Обикновено това означава творческа умора и най-накрая пускане по течението, което само по себе си не е проблем – много от вече доказалите се музиканти правят така в късната фаза на кариерите си. Но Mayhem винаги са били различни. Да играят на сигурно за тях е равносилно на смърт. Затова квинтетът се е погрижил подредеността на “Liturgy of Death” да е достатъчно добре компенсирана.
Новият албум е по-атмосферичен от предшественика си. Песните са осезаемо по-дълги, често и темпото е по-бавно. Така се дава възможност на композициите да се разгръщат плавно и в по-големи мащаби. Типични примери са откриващото произведение “Ephemeral Eternity”, а също и епилогът “The Sentence of Absolution”. На подобни моменти попадаме и в “Realm of Endless Misery” и “Propitious Death”. Там обаче чуваме и бегло завръщане към хаотичността от “Esoteric Warfare” и злокобността от “Ordo Ad Chao” (2007). Насеченото и неравноделно съчетание от бластбийтове и дисонантни акорди пък препраща към експерименталния и страшно подценен “Grand Declaration of War” (2000). “Aeon’s End” и “Funeral of Existence” са представителите на по-праволинейната традиционна деветдесетарска школа. В първата песен слушаме може би най-силният основен риф в албума. Втората, с умереното си темпо, се родее с “Life Eternal” от легендарния “De Mysteriis Dom Sathanas”.
“Liturgy of Death” носи разпознаваемия почерк на Mayhem. Заглавието е част от настоящата концепция на групата да внася равновесие и, до някаква степен, стабилност в творчеството си. Седмото издание развива наследството на “Daemon” и изгражда връзката между него, “De Mysteriis Dom Sathanas” и записите на бандата от реформирането ѝ през 2000-та до днес. Mayhem имаха нужда от подобен събирателен елемент в дискографията си.
