Напоследък траш метълът се намира в период на ренесанс. Заклеймен от мнозина музикални критици и най-обикновени меломани като изчерпан поджанр, само през последните няколко месеца той роди брутални издания като едноименния Megadeth и “Krushers of the World” на Kreator. Очевидно старите пушки все още знаят как да гърмят, а към този списък задължително трябва да добавим и едни от пионерите в жанра – Exodus.
Oпус номер 11 в богатата дискография на янките бележи завръщането на Rob Dukes. Много от феновете на групата може би са забравили, но през 2023-та момчетата подписаха договор с Napalm Records след повече от две десетилетия с Nuclear Blast, a “Goliath” e техния дебютен труд за лейбъла. След „разпадането“ на Slayer, Gary Holt се посвети изцяло на писане на нова музика за бандата, която преди повече от четири декади основа и която го направи известен. Естествено, няма как нов албум на Exodus да мине без катаклизми и промени в състава – фронтменът Steve "Zetro" Souza напусна групата за втори път след 1992-ра и това забави процесите в студиото, където пък за първи път след повече от 30 години липсваше Andy Sneap. Миксът е дело на Mark Lewis, отговорен за редица комерсиални издания, излезли на пазара през новия век, а работата му без съмнение е на много високо ниво.
Същото обаче не може да се каже за всички композиции тук. Единствената логична причина “Goliath” да бъде заглавно парче е запомнящото се име, но в музикално отношение песента звучи тромаво и мудно. Осемминутната “Summon of the God Unknown” също разочарова – едва ли има по-беззъбо парче в 47-годишната история на Exodus. Но дотук с лошото. Откриващата “3111” и “Hostis Humanis Generis” ни връщат в средата на 80-те и ерата на “Bonded by Blood”. Много енергия можем да открием и в закриващата “The Dirtiest of the Dozen”, която поставя финалните акорди на записа по безкомпромисен начин. Няма как да не отбележим и присъствието на Peter Tagtren като гост вокал в едно от най-интересните парчета тук – “Тhe Changing Me”, където можеш да го чуеш как изпълнява чистите партии и бек вокалите. “2 Minutes Hate” със сигурност ще допадне на феновете, а едно от най-тежките парчета, “Beyond the Event Horizon”, има силна вероятност да ти откъсне главата!
Заклетите почитатели на Exodus ще приемат Goliath като разнообразен албум, който има да каже много нови неща на публиката. Закостенелите трашъри ще харесат някои от парчетата, но няма да си спестят хейта към мелодичните дуум партии, фигуриращи в отделни моменти. Част от феновете се радват на завръщането на Dukes, други тъжат по Zetro, но няма как да угодиш на всички, дори да си легенда от ранга на Gary Holt. Единствено времето ще покаже дали единадесетият албум на Exodus ще се нареди до големите им заглавия, издадени през годините.
