Когато се явяваш пряк наследник на Windir – една от най-уважаваните и ценени групи в блек метъла – очакванията към теб ще са високи. Звучи стресиращо, в някаква степен и не съвсем справедливо. Всичко това би имало значение, ако на Vreid им пукаше. Норвежкият квартет (или може би вече квинтет?) се гордее със своята история и понякога си позволява да напомня за нея чрез музиката си, но както и днес за пореден път ще стане ясно, музикантите отдавна са излезли от сянката на влиятелния си предшественик.
“The Skies Turn Black” е експериментален албум. Някои биха го разкритикували като хаотичен, разпилян и нехомогенен, тъй като приблизително на всяка трета песен стилът се променя драматично. Тази му същност обаче го прави разнообразен, интересен и лесен за слушане, тъй като разнопосочните идеи, макар и да контрастират една на друга, не влизат в конфликт. Дори и да притежава някои подобни характеристики, записът избягва да е излишно авангарден и не създава сложни прегради и предизвикателства пред слушателя.
Десетият албум на норвежците е силно клавирно ориентиран. Такава посока се очакваше, но този път Vreid влизат ол-ин, присъединявайки към състава стария си познайник от Windir (изненада!) Espen Bakketeig. Приносът на клавириста извежда “The Skies Turn Black” като най-амбициозният проект на музикантите до момента. Както изглежда, между новите идеи инструменталистите са си припомнили и величието на старите години – откриващата албума композиция “From These Woods” e перфектен пример за висококачествен мелодичен блек с променливи и разнообразни пасажи, епични китарни сола и оркестрации, редуващи се екстремни и чисти вокали и красиви и спокойни моменти, в които Bakketeig остава сам с пианото. Безспорно една от най-силните творби на Vreid изобщо. Подобна класа се усеща и в “Chaos”, “Flammen” и закриващата “The Earth Rumbles”. Те не просто напомнят за съвършената дискография на Windir, но и за класическите периоди на Emperor и Immortal.
Разбира се, няма да е Vreid, ако няма блекендрол. Едноименната композиция в албума е посветена на Ozzy Osbourne, “Build & Destroy” е класическа за жанра песен с прав ритъм и разложени китари, а “A Second Death” изненадва с насечени трашърски рифове.
Изненадите започват с “Kraken” – атмосферичен инструментал, обогатен с много клавири и синтове. Предназначението му е било като саундтрак към филма със същото име, но явно музикантите са решили да го вмъкнат и в албума. Най-впечатляващата композиция след откриващата е “Loving the Death”, в която Vreid се преобразяват в готик банда, а за целта с вокалите им помага Agnete Kjølsrud (Djerv), чийто нестандартен и изумителен тембър преди няколко години чухме и във феноменалния “Ofidians Manifest” на Kampfar. И точно когато решиш, че Vreid вече няма с какво друго да те изненадат, преди финала се появява “Echoes of Life”, в която групата звучи като по-бавна, замечтана и блусарска версия на Ghost.
“The Skies Turn Black” е необичаен и амбициозен труд. Vreid смело навлизат в непознати води и разширяват неимоверно кръгозора си. В същото време поне на този етап музикантите не се отказват от корените си, а напротив – това, в което са най-добри, звучи по-вдъхновено от години насам.
