„Те направиха всичко възможно, за да ме погребат,
но забравиха, че аз съм семе.“
Динос Кристианопулос – “The Body and the Wormwood”, 1978
Вторият студиен албум на Mandy, Indiana е тук, противно на обстоятелствата, довели до създаването му. Лични премеждия, физически травми и няколкото операции, през които вокалистката Valentine Caulfield и барабанистът Alex Macdougall преминават, неимоверно са оставили отпечатък върху характера на “URGH”.
Дебютът “i’ve seen a way” (2023) установи квартета от Манчестър като експериментална рок банда от котилото на звукови космонавти като This Heat и Can. Както го правят This Heat в складово помещение за месо или Can в техния замък, така и Mandy, Indiana записват на странни места като пещери, изоставени фабрики и стари, зловещи къщи. Групата буквално изсмуква музиката си от околната среда, а после я манипулира в студиото, преплитайки дигитални и аналогови звуци в едно цяло.
Спрямо предшественика си, “URGH” е по-емоционален и конфронтационен, а песните са фрактурирани и хаотични. Дебютът беше по-мечтателен и кинематографичен, усещаше се като бягство в друг свят. “URGH” e изтрезвителен ритник в лицето. Вместо да надгражда и да развива добрите моменти от “i’ve seen a way”, групата прави остър ляв завой. Тя канализира интензитета на ранните си индъстриъл и пост-пънк влияния в по-съвременни жанрове. Ако ремиксът на clipping на “Pinking Shears” от 2023-та година загатна, че Mandy, Indiana ще залитнат към експериментален хип-хоп, то тук това вече е факт. Абразивната “Sevastopol” резонира с влиянието на Kanye West от експерименталния му период с “Yeezus” (2013), докато заглавието на песента напомня колко е крехка идеята за дългосрочен мир в Европа. Хип-хоп влиянията са още по-очевидни в “Sicko!”, в която американският продуцент billy woods е гост-вокалист. Парчето е директна атака към фармацевтичната индустрия, чиято цел винаги е била да „лекува“ временните симптоми, вместо да адресира източника на болката. Рефренът “Oh, you are sick” е директна препратка към екзистенциалния филм на ужасите “Гумена глава” (1977) на Дейвид Линч.
“Гумена глава” разказва историята на хронично разтревожения и плах Хенри Спенсър, който неочаквано става баща. След като приятелката му го напуска, той остава сам да се грижи за деформираното им и постоянно плачещо бебе, което прилича на одран заек или агне. Именно дизайнът на това „бебе“ ще послужи за вдъхновение за чудовището в друг легендарен филм на ужасите, „Пришълецът“ (1979). Сирената в “Life Hex”, пресъздадена от китариста Scott Fair, е препратка именно към тази класика. Звукът е семпъл, но въздействащ и ефективно задава тон на тревога и тягостна емоция. Подобно на типичен експлоатационен филм, в “Magazine” Valentine се изправя срещу своя изнасилвач. Тук обаче жертвата поема ролята на хищника, търсейки своето отмъщение. Valentine бълва лириките с гняв и жлъч, а фактът, че пее на френски, ги прави още по-ожесточени и директни. Вместо да звучи проповеднически или морално, французойката е конфронтационна и яростна, напомняйки за бруталните откровения на ранните Discharge (“Hear Nothing, Say Nothing, See Nothing”) и на Napalm Death (“Apex Predator – Easy Meat”).
Както при Discharge и Napalm Death, ритъмът е в основата на музиката на Mandy, Indiana. Ритмичните мутации на Alex носят полъха на творби като “Flowers of Romance” (1981) на Public Image Ltd. Това допринася за непредсказуемия и хаотичен характер на албума. В “Magazine” и “Life Hex” барабаните са акустични и органични, а после мутират в електронни бийтове, които по-скоро ще чуеш в Бергхайн, от колкото на рок концерт. Перкусиите се чупят и разпадат, излизат извън такт, ремиксират се и едновременно се самоизяждат, сякаш песните са заклещени между физическия и дигиталния свят.
Имайки предвид първичната болка от физическите и психическите травми, съпътствали групата по време на записите на албума, е трудно да не мислиш за ситуацията като за живото превъплъщение на боди хорър филм на Дейвид Кроненбърг. “URGH” буквално е бил физически изстрадан, за да види бял свят, както разказва историята на „Мухата“ (1986). Записът е коктейл Молотов, хвърлен към световните авторитарни системи и целия хаос, обгърнал света. Той е пикселизираната черна котка, дежавюто, което се появява в „Матрицата“ (1999), когато има бъг в системата.
Внимание: „Гумена глава“, „Пришълецът“ и „Мухата“ не са филми, които да бъдат гледани на първа среща!
