„Имам нещо за теб!“ – пише ми Христо Гошев (Warrior of Ice) и праща линк към на пръв поглед поредния електронен прес релийз. Постоянно получаваме такива в Metal World. Отварям да видя какво ми е подготвил и мигновено, без грам да се замисля, връщам отговора „Жестоко!“. Вече всичко е ясно. Моя е задачата да пиша за последния албум, изпят от Tomas Lindberg. Албум, който не е изключено да се окаже и лебедовата песен на самите At the Gates.
И точно преди да си пусна откриващата мелница, “The Fever Mask”, ме обземат съмнения. Групата издаде това парче като първи сингъл, така че с него съм запознат. Добро е, даже доста добро: бързо темпо; рифове с емблематичния за шведския дет метъл chainsaw звук, рисковано разположени на тънката граница между мелодията и дисонанса; вечно разпознаваемите вокали на Tompa. Класически At the Gates. Но останалата част? Ами ако не е на нужното ниво? Какво ще напиша тогава? Как да критикувам точно този запис?
“The Dissonant Void” бързо разсейва съмненията, а след “Det Oerhörda” вече съм убеден, че това ще е феноменален албум. И тогава се замислям, че всъщност няма и как да е иначе, защото:
- “The Ghost of a Future Dead” бележи завръщането на китариста Anders Björler – един от създателите на шведския мелодет.
- В студиото влиза тежката артилерия – Jens Bogren е зад пулта.
- Това са At the Gates. Те имат два типа албуми – “Slaughter of the Soul” и такива, които са почти толкова добри, колкото “Slaughter of the Soul”.
За разлика от In Flames и Dark Tranquillity, At the Gates отказаха да се променят. Те продължиха да правят това, в което са най-добри. Композиционната еволюция и цялостното надграждане при тази група се изразява в постепенно подобряване на вече откритото от тях самите. Така погледнато, “The Ghost of a Future Dead” е завършен и изпипан до съвършенство албум. Ако парчета като “The Fever Mask”, “A Ritual of Waste”, “Of Interstellar Death” и “The Phantom Gospel” ни въвличат в своята най-първична и агресивна същност, то в “Det Oerhörda”, “In Dark Distortion” и “The Unfathomable” музикантите ни разкриват една по-мелодична и на места дори леко експериментаторска страна. Последното се усеща най-вече в китарите, които на места завиват към необичайно мелодични, даже леко замечтани пост-метъл елементи. Подобни неща сме чували и преди в “To Drink from the Night Itself” (2018) и “The Nightmare of Being” (2021), но тук сякаш бандата вече наистина е израснала, така че да успее да ги вплете възможно най-естествено в класическия си гьотеборгски звук. Кулминацията на това добре замислено развитие, доминиращо през втората половина на записа, е акустичният инструментал “Förgängligheten”.
При целия този музикален апогей, няма как да не отдадем заслуженото и на Tomas Lindberg. Няколко години вокалистът се бори с рядка и агресифна форма на рак, засягаща устната кухина. През март 2025-а, само ден преди да се подложи на тежка операция, усложненията от която впоследствие довеждат и до кончината му, Lindberg влиза в студиото и записва всичките 12 песни от албума, повечето само с по един тейк. Той така и не доживява да чуе официалните инструментали, по които музикантите работят на по-късен етап, но примерът, който дава, е показалетен за това как изкуството е способно да даде сили на човек, дори когато е изправен пред смъртта. Виждали сме го неколкократно: при Freddie Mercury, Ronnie James Dio, Lemmy Kilmister, Ozzy Osbourne. Видяхме го и при Tomas Lindberg.
Без At the Gates, без Tomas Lindberg, съвременният метъл нямаше да съществува в сегашната си форма. От името на всички настоящи и бъдещи фенове – благодарим ти, Tompa! Почивай в мир!
