Още далечният “In Search of Truth” засвидетелства, че в лицето на Evergrey сме се натъкнали на къс самородно злато – група, която не се вписва в границите на кой да е жанр и чиято музика съчетава изключително инструментално ниво, емоционална дълбочина и рядко срещана искреност. Двадесет и пет години по-късно шведите заслужено са повсеместни любимци на метъл феновете, а в дискографията им няма нито една стъпка накриво. Затова и очакванията към всяко следващо издание от тях са космически.
“Architects of a New Weave” в голяма степен продължава насоката на предшественика си “Theories of Emptiness”, като експлоатира вече утвърденото звучене на състава, вместо да се опитва да го развива в неочаквани направления. Липсата на изненади обаче не е равносилна на липса на стойностна музика. Композициите тук са изпипани в най-дребен детайл и, разбира се, увенчани от неповторимо изразителното вокално изложение на Tom S. Englund. Проникновени, без да са претенциозни, и трогателни, без да са мелодраматични, текстовете му постоянно балансират на тънката граница между мрака и оптимизма. Бандата отново успява да звучи величествено и вещо, без нито за момент да се отплесва в типичните за прогресив метъла самоцелни технически демонстрации и бездушна виртуозност.
Записът започва в най-добрите традиции на Evergrey – хитово. “The Shadow Self”, “The World Is on Fire” и заглавната песен нацелват оптималното съотношение между масивна рифовка, мелодични хармонии и химнови припеви и в резултат на това се загнездват трайно в съзнанието. Динамичната и напрегната “Heaven” звучи като извадена от “Monday Morning Apocalypse”, докато “Longing” е интересен опит за квази-електронна пауър балада. “A Burning Flame” пък залага на дует между Tom Englund и иконичния Mikael Stanne, който се оказва завидно сполучлив – гласовете на двамата се преплитат в толкова съвършено съчетание, че накрая звучат почти като един. След средата си албумът постепенно започва да губи инерция с донякъде схематичните, макар и компетентни “Leaving the Emptiness”, “Call Off Your Lions” и “Chains of Shame”, но финалът с прочувствената “The Prophecy” е повече от удовлетворяващ.
Трудно е след три десетилетия на сцената и 15 студийни записа да продължаваш да преоткриваш стила си и да изненадваш публиката. Според мнозина това дори не е нужно – достатъчно е просто да издаваш силен материал. Evergrey явно споделят това схващане, защото дори когато не предлагат нищо качествено ново, те си остават творци от световна величина. “Architects of a New Weave” е поредното достойно попълнение в дискографията им и заслужава всичкото внимание, което несъмнено ще получи.
