Безспорно е, че 80-те години са един от най-важните периоди за метъла. Това десетилетие създава поджанрове и поставя основи, които ще се разраснат експлозивно през 90-те и ще доведат до плавното стабилизиране и затвърждаване на позиции през новия век. И както обикновено, началото се поставя във Великобритания в края на 70-те години, където хард рок и пънк сцените започват да се огъват пред една нова вълна от групи, чието наследство ще остане завинаги в историята.
Новата вълна на британския хеви метъл (NWOBHM) пламва бързо и също толкова бързо изгаря. В началото на 80-те повечето банди вече са се разпаднали. Някои оцеляват, но така и не успяват да изградят сериозни кариери. Единици стават световни звезди: познатите ни Iron Maiden, Def Leppard, Saxon, Venom. Въпреки това култови имена като Diamond Head, Angel Witch, Raven, Weapon, Samson, Witchfinder General и др. оказват своето влияние върху развитието на метъла тогава. Благодарение на NWOBHM се ражда трашът и мнозина от големите изпълнители директно цитират някои от гореспоменатите банди като свои вдъхновения. В Германия по същото време тръгва класическият хеви метъл с имена като Accept, а по-късно се появяват и първите наченки на пауър метъл с Helloween. Общо взето, през 80-те години преобладаващите тенденции са да се свири бързо и да се пее високо.
И така се озоваваме в Швеция, където през 1984-та година една група решава, че ще направи точно обратното на това, което е модерно. Nemesis, където Leif Edling е басит и вокалист, издава дебютната си плоча “The Day of Retribution”. Нещата обаче не вървят, а освен това се оказва, че някаква верига магазини за техника е със същото име и музикантите получават предупреждение, че ако не се прекръстят, ще трябва да се явят в съда. Това предвещава и края на бандата. Все пак трима от тях решават да продължат с ново име и 1985-а се поставя началото на Candlemass. Съставът е: Leif Edling (бас), Kristian Weberyd (китара) и Matz Ekström (барабани).
Nemesis. От ляво надясно: Anders Wallin, Leif Edling, Matz Ekström, Kristian Weberyd. Източник: Metal Archives
Макар и да запазват някакви елементи от звученето на Nemesis, при Candlemass идеята е различна. На първо място Leif Edling отказва да е вокалист. Визията му е друга, а за вдъхновение се връща чак в началото на 70-те, когато Black Sabbath слагат основите на целия жанр. Към тях добавяме американците Trouble, които вече са издали епохалния си “Psalm 9”, Manilla Road и някои NWOBHM имена като Angel Witch. Leif е голям фен на гореспоменатите, но той иска Candlemass да са нещо повече – да са по-екстремни, да свирят по-бавно и тежко, вокалите да са драматични и театрални, и всичко това да се изгражда върху дълги и епични композиции.
Намирането на вокалист обаче се оказва трудна задача, затова в първите два демо записа на бандата Leif се вижда принуден отново да пее и да свири едновременно. Първото издание, “Witchcraft” (1985), е записано от триото, а в следващото, кръстено просто “Demo” (1986), към бандата вече се е присъединил и ритъм китаристът Mats “Mappe” Björkman. Демотата се разпращат на десетина лейбъла в Европа, като на Leif най-много му се иска да получи одобрение от френския издател Black Dragon Records, тъй като той издава към момента Manilla Road и още няколко любими банди на басиста. Именно Manilla Road се оказват връзката между Candlemass и лейбъла, защото вокалистът им Mark Shelton лично препоръчва шведите. Сключен е договор за един албум, а отпуснатият бюджет възлиза на скромните 1800 долара.
Без нито веднъж да са свирили на живо и без основен вокал, Candlemass започват записи по първия си албум. Мястото е Thunderload Studios. Намира се в Стокхолм, в непосредствена близост до метрото при стокхолмския университет. Представлява нещо средно между студио и репетиционна и се държи от братята Ragne и Styrbjörn Wahlquist, свързани по това време с групата Heavy Load. Според Leif момчетата избират мястото заради слух, че Yngwie Malmsteen също е записвал там.
Candlemass през 1985-а. От ляво надясно: Matz Ekström, Leif Edling, Mappe Björkman. Източник: официалната Bandcamp страница на групата
Условията в Thunderload през зимата на 1986-а са спартански. Отоплителната система не работи и музикантите, заедно с продуцента Ragne Wahlquist, стоят на студено в продължение на пет дни – толкова време отнемат записите на “Epicus Doomicus Metallicus”. Периодично им се налага и да поставят на пауза работата, тъй като преминаващото метро вдига твърде много шум. Един ден Matz Ekström се появява заедно с Johan Längqvist – човекът, който ще остане в историята като първия вокалист на Candlemass. Двамата с Matz се познават от други проекти и барабанистът по някакъв начин е успял да го навие да изпее парчетата. Johan вече е ангажиран с друга група, имаща по това време по-голям потенциал за комерсиален успех, освен това има постоянна работа и е семеен – очевидно няма време за странични и недоходоносни занимания. Leif Edling остава в студиото по време на вокалните сесии, за да съдейства на Längqvist, който до момента не е слушал нито една от песните. Басистът остава впечатлен от певеца и го моли да се задържи за постоянно в бандата, но последният няма интерес, затова участието му се вписва като на сесиен музикант.
При китарите историята е още по-хаотична. Титулярният соло китарист Kristian Weberyd твърди, че е бил в студиото и е записвал китари по албума. Matz Ekström казва същото. От своя страна Mappe Björkman споделя, че не си спомня Weberyd да е присъствал. В крайна сметка Kristian Weberyd е записан като гост-изпълнител, а според официалната информация солата в албума са изсвирени от Klas Bergwall – стар познайник на Leif Edling, който също е поканен да стане официален член, но и той отказва. От групата му „плащат“ с пица и две бири и го пишат сесиен музикант, също като Längqvist. Според самия Edling, в Стокхолм по това време е било пълно с феноменални китаристи и вокалисти, но никой от тях не е харесвал нестандартния и непопулярен стил на Candlemass.
Дълго време музикантите търсят точното заглавие за записа. Тъй като се самоопределят като банда, свиреща епичен дуум метъл, Matz Ekström на шега предлага Epicus Doomicus Metallicus, донякъде вдъхновено от песента “Hand of Doom” на Black Sabbath. Edling го отрязва веднага, но по негови думи впоследствие така и не се появява по-подходяща идея. И макар да му звучи идиотско и нелепо, басистът накрая се предава и се съгласява с това предложение.
Първоначалният замисъл е “Demon’s Gate” да открива. В последния момент обаче се появява “Solitude” и Matz Ekström настоява тя да е първа. С чистата си акустична интродукция, изсвирена на 12-струнна китара и прерастваща в тежък и бавен риф, “Solitude” се превръща в емблемата на Candlemass. По подобие на “Paranoid” на Sabbath, тя е написана на финалната права и става един от големите хитове, с които шведите и до момента закриват концертите си. Лириката е тягостна и депресивна, но зад нея стои хумористична история. Според Leif текстът се появява в една неприятна неделна сутрин след тежък запой. Така изведнъж строфата “Please let me die in solitude” получава съвсем различна конотация. Заедно с останалата на второ място в списъка “Demon’s Gate” и “Crystal Ball”, “Solitude” оформя първата и по-лесна за възприемане страна от плочата. Следващите три песни, “Black Stone Wielder”, “Under the Oak” и “A Sorcerer's Pledge” не са така праволинейни. В тях групата експериментира повече с различни инструменти, вокали и звуци, а по отношение на композирането си позволява да наруши стандартната формула на куплет-припев-куплет.
Обложката с черепа и кръста не е нова за Candlemass. Емблемата присъства още на първите тениски на бандата от 1985-а година. Тя е дело на бащата на Matz Ekström, който се занимава с изобразително изкуство. Музикантите го молят да им нарисува череп, който да е разпънат на кръст. След това надграждат идеята, искайки черепът да е демоничен. Така излиза, че на кръста е разпънат самия дявол. От групата искат да се разграничат от модерната по това време сатанинска първа вълна на блек метъла. За средата на 80-те, минималистичната черно-бяла обложка контрастира на популярния тогава шарен и фентъзи-ориентиран стил. Гърбът на плочата компенсира с цветна картина, илюстрираща демоничната порта (от “Demon’s Gate”). Тя е дело на художника Eric Larnoy, който работи директно с Black Dragon и отговаря за графичното оформление на редица албуми, издадени от лейбъла.
Гърбът на албума, нарисуван от Eric Larnoy.
“Epicus Doomicus Metallicus” излиза на 10-и юни 1986-а година, две седмици след като Europe издават гиганта “The Final Countdown”. Не че двете имат нещо общо, но за разлика от своите мигновено изстреляли се на върха съграждани, Candlemass претърпяват комерсиален провал. Албумът не реализира продажби в началото. От Black Dragon известяват шведите, че няма да им изплатят авторски начисления просто защото записът не е донесъл никакви приходи. Критиката също не реагира добре. Големите издания или не го отразяват, или го оценяват слабо. Горе-долу по това време Matz Ekström се оттегля от бандата, нанасяйки ѝ още един голям удар. Остават само Leif Edling и Mappe Björkman. Ситуацията хич не изглежда добре, но везните се обръщат още на следващата година.
С времето ъндърграундът започва да преоткрива “Epicus Doomicus Metallicus”. Продажбите постепенно тръгват нагоре. Иронията е, че именно този албум се превръща в най-продаваното заглавие на Black Dragon и спасява лейбъла от забвение през 90-те. Много от феновете разбират за записа година по-късно, когато Candlemass вече са издали титаничния “Nightfall” (1987) в най-силния си състав – с барабаниста Jan Lindh, солокитариста Lars Johansson и емблематичния фронтмен Messiah Marcolin. С тях, разбира се, остават визионерът и басист Leif Edling и Mappe Björkman на ритъм китара.
През годините “Epicus Doomicus Metallicus” е преиздаван няколко пъти от различни лейбъли: Black Dragon, Powerline, Peaceville. Албумът на практика създава епичния дуум метъл и оказва влияние на следващите поколения банди, сред които Solitude Aeturnus, Sorcerer, Pallbearer, Crypt Sermon, Ghost. Много от големите имена също го сочат като свое вдъхновение: Paradise Lost, Opeth, Darkthrone, My Dying Bride, Katatonia, Swallow The Sun и др. Decibel отреждат на “Epicus” второ място в класацията си за най-великите дуум метъл албуми. Единствено едноименният Black Sabbath застава пред него. Напълно заслужена оценка, а пък и Leif Edling, който е огромен фен и колекционер на албуми на Sabbath, едва ли би се съгласил на нещо по-различно. Все пак басистът притежава над 71 различни винилови издания само на дебютния албум на бащите на метъла и през 2020-а си направи снимка с част от тях по повод 50-годишнината от излизането му.
Leif Edling с част от колекцията си от плочи на Black Sabbath. Снимка: личен архив.
Днес Candlemass заемат заслуженото си място редом до най-големите не просто в дуума, но в метъла като цяло. Прието е, че заедно с Trouble, Saint Vitus и Pentagram, те оформят голямата четворка на дуум метъла. И макар метъл феновете и журналистите често да спорят относно мястото на някоя от другите групи в четворката, за Candlemass всички са единодушни. И така трябва да бъде.
