Всички сме го чували. Аз съм го чувал, ти си го чувал, родителите ти са го чували. Чували сме го през целия си живот, без дори да го осъзнаваме. Той е в рапанът, който допираш до ухото си; той е там, когато застанеш под далекопровод или когато телевизорът ти изгуби сигнал. Намира се в черни дупки, в йога мантрите, в хоровете на източноправославната църква, а някои учени дори теоретизират, че е бил там и по време на Големия взрив. Той е “исоновият” звук или така нареченият “дроун”. В музиката това е равен и бавно движещ се звук, който се променя рядко и приглася на основната мелодия. Дроун има в “We Will Fall” на The Stooges, в “Junior Dad” на Lou Reed и Metallica, в музиката на Alice Coltrane, Тhe Melvins, Dead Can Dance и Sunn О))). Има го и в българската народна музика: в гайдата и в двугласното народно пеене. Макар да не е очевидно на пръв поглед, каба гайдата и дроун музиката на Sunn O))) имат повече общо, отколкото си мислиш.

Чуй космическата “Излел е Дельо хайдутин” (1977) и колосалната “Between Sleipnir’s Breath” (2019) и веднага ще разбереш за какво иде реч. Двата състава преплитат мелодии и хармонии с исонови тонове, а върху тях се извисяват завладяващи вокали. Георги Мусорлиев съпровожда мелодията с ручилото на гайдата (0:04), създавайки монотонния и нисък исонов тон, докато Stephen О’Malley и Greg Anderson преплитат отекващи китарни акорди (0:17) с хармонични рифове (1:54). Секунди по-късно Валя Балканска (0:52) и исландката Hildur Guðnadóttir (4:24) запяват първите куплети, чийто гласища служат като допълнителен перкусионен инструмент. Но докато Sunn O))) използват електрически китари и усилватели, то каба гайдата е инструмент, пригоден да се свири навън. Нейните звуци и енергия създават едно природно чувство, а то се засилва от това, че е направена от дърво и животинска кожа. Цялата тази природна естетика е увековечена в клипа на “Излел е Дельо хайдутин”.

Природата заема централна роля и в едноименния албум на Sunn O))) и е причината той да звучи така вдъхновено. Не само това, но продуцентът Brad Wood добавя теренни записи на природата около студиото, с което внася глътка свеж въздух в репертоара на групата. Още с откриващата “XXANN”, албумът те поглъща и напомня за цитата на Джон Мюър, че “между всеки два бора има портал към един нов свят”, защото песните имат способността именно да те телепортират във вечнозелените гори на щата Вашингтон. Записът звучи панорамно и обширно, но е същевременно изпипан до най-малкия детайл, а песните са изпълнени с контрасти, преплитайки шум и спокойствие, светлина и тъмнина, панорамни пейзажи с клаустрофобични такива.

“Mindrolling” символизира изригването на вулкана Сейнт Хелънс от 1980-а година, както и способността на природата да създава живот дори и в най-унищожителните условия. С дължина от 18 минути, парчето започва с хармоничните звуци на поточе, а след това те помита с пирокластичен поток от монолитни рифове. Kъм самия му край от развалините се появява отново звукът на течаща вода – като признак на живот – символизиращ белите лавинни лилиуми, поникнали един месец след опустошителното изригване. В “Does Anyone Hear Like Venom?” съставът отдава почит на легендите от Нюкасъл, но сме много далеч от музиката на Venom и от западния модел на композиране “куплет-припев-куплет-припев”. Докато повечето рок групи се стремят към полифония и контрапункт, то Sunn O))) следват традициите на източните култури като дхрупадите в индийската класическа музика. Рифовете носят духа на атоналните мелодии на Black Flag от “My War” (1984) и дроуна на Melvins oт “Lysol” (1992), само че тук са още по-абсурдни и сюрреалистични – те се огъват, разтягат, деформират и провлачват, сякаш са звуков аналог на разтопените часовници на Салвадор Дали. На пръв поглед “Glory Black” звучи като класически Sunn O))), докато рифовете не започнат да резонират с ударите на клавиша на пиано – както в интрото на “Welcome Home (Sanitarium)” на Metallica. Това дава началото на деликатна и нежна пиано интерлюдия, съпроводена от мирния звук на поток. Именно такива контрасти между природна идилия и гранитните рифове на Greg и Stephen правят албума толкова пленяващ.

За Sunn O))) днес значението на думата “природа” е двузначно. Едното е завръщането на състава в родния им щат. Това е първият запис от “Kannon” (2015) насам, който те записват във Вашингтон. Освен това е и първият албум, който издават под култовия сиатълски лейбъл Sub Pop – родния дом на Nirvana, Mudhoney и Green River. Не само това, но Greg и Stephen се завръщат и в родния щат на The Melvins и Earth, бащите на дроун метъла – тук се проявява второто значение “природа”, защото тя също така значи “при - рода”. В този ред на мисли, “Sunn O)))” е любовно писмо към околната среда и музикалното наследство на американския северозапад. Естествено, природната естетика се преплита и в презентацията на албума: от обложките му – картини на художника Mark Rothko – през есетата и размишленията на природния писател Robert MacFarlane до илюстрациите на Elodie Lesourd. Всички тези елементи създават едно поглъщащо преживяване, което обединява звук, слово и изкуство в нещо, което е безспорно и напълно Sunn O))).

Групата не е изгубила и чувството си за хумор. Като вечните фенове на Black Sabbath, Stephеn и Greg са оставили следния текст на задната корица на записа: WE’D LIKE TO THANK THE PARENTS OF BLACK SABBATH FOR «RAW DOGGIN’ IT».