Mortem, това добре скрито и забравено проявление на норвежкия блек метъл, стартира като проект още през 87-ма година. От днешна гледна точка всичко около тази група би трябвало да предвещава същия успех, споходил колегите им от Mayhem, Darkthrone, Gorgoroth и т.н., но историята не се оказва така благосклонна към Mortem. Само след един демо-запис бандата прекратява съществуването си. Някои от музикантите в състава, като басиста Lars Terje Olsen и вокалиста Marius Vold, се оттеглят окончателно от сцената (Marius Vold за кратко е част от Arcturus и Thorns в началото на 90-те). Другите двама се задържат и в крайна сметка стават едни от най-широко познатите блек метъл музиканти. Steiner “Sverd” Johnsen по-късно свири в Arcturus и Covenant, помага в студиото на Satyricon и Ulver, а в средата на 90-те има кратък престой и в Emperor. Всички знаят кой е Jan Axel Blomberg, по-известен като Hellhammer.
През 2018-а Mortem се връщат към живота в почти класическия си състав. Единствената разлика е новият басист Tor Risdal Stavenes, познат повече като Seidemann от 1349 и Pantheon I. Първият официален албум излиза през 2019-а и се казва “Ravnsvart”. Стилът е симфоничен блек, който избягва срещата с модерния облик на поджанра, развит и популяризиран от Dimmu Borgir и Cradle of Filth, а се връща диретно към извора – Emperor и класическия “In The Nightside Eclipse” (1994). С изключение на някои критики към продукцията, новата музика на Mortem е приета добре, а бандата вече е определяна и за супергрупа.
Вторият албум на норвежците, “Mørketid”, не се различава особено от предшественика си. Клавирните синтове на Sverd доминират през по-голямата част от записа, а китарите, също изсвирени от него, често имат подпомагаща роля. Вокалите на Marius Vold са смразяващи. За Hellhammer това е втори албум за годината (след излезлия по-рано “Liturgy of Death” на Mayhem). И отново, както в “Ravnsvart”, така и тук критиката ще се отнесе към ударната секция. Продукцията е необичайна, барабаните са изнесени напред, а звученето им е безжизнено и синтетично. За първия албум барабанистът беше казал, че е записвал само с метроном, без да слуша песните – от там и усещането за изолираност. В “Mørketid” също има нещо такова. Hellhammer все още е един от най-силните барабанисти в метъла и като че ли точно завидната му техника го подкопава тук, приравнявайки го повече на дръм машина, отколкото на човек с дейно участие в творческия процес. Това не е единичен случай – “Grand Declaration of War” (2000) на Mayhem също е критикуван по тази линия.
Макар и с полирана, модерна и изчистена продукция, “Mørketid” е насочен към феновете на деветдесетарския норвежки блек. Скандинавците нямат намерение да се впускат в надпреварата за развитие на стила. При тях липсва излишна авангардност. Музиката е праволинейна и целенасочена: агресивни китари и барабани и мелодични клавири. В това отношение Mortem се родеят с групи като Dark Funeral и Watain, залагащи на класическо композиране, представено в модерна опаковка. Подобни специфики със сигурност ще отблъснат някои слушатели и ще привлекат други, но за норвежците това едва ли е проблем. В “Mørketid” целта е да се засили носталгичната нотка, но в същото време да се елиминират архаизмите. В това отношение Mortem са свършили добра работа.
