Има групи, които издават както много добри, така и катастрофално слаби албуми, а има и такива, които просто никога не разочароват. Moonspell категорично принадлежат към втората категория. От появата си в Португалия в началото на 90-те години, Fernando Ribeiro и компания нямат албум, който да е бил изцяло грешна стъпка в дискографията им. Еволюцията им през последните три десетилетия е постоянна и целенасочена, и ако за някои фенове е било трудно да продължат да ги следват от суровата блек метъл ярост на “Wolfheart” и “Irreligious” до все по-мелодичната посока на по-новите им записи, това е просто цената на творческото израстване. В този смисъл може да ги наречем Opeth на готик метъла – противоречиви за някои, но винаги честни.
“Far From God” е едновременно най-краткият им студиен запис досега (в него влизат едва осем песни) и своеобразното им завръщане у дома. Това не са Moonspell, движени от бластбийтовете, каквито ги познаваме отпреди, и всеки, който има такива очаквания, ще трябва да се пренастрои. Вместо това получаваме автентичен готик метъл албум, композиран с майсторство, дълбоко обмислен от началото до края си. Изглежда съставът се връща към мрачните си корени с пълна увереност.
Албумът започва с “Cross Your Heart” – донякъде предпазливо начало, което напомня на по-леките моменти в “Alpha Noir / Omega White”, без напълно да достига тяхното ниво. Началото е незапомнящо се, но добрата новина е, че след това всичко става само по-добро и по-добро. Заглавната песен има по-силно присъствие, концентрирано около характерните замечтани мелодични сола на Ricardo Amorim, а с последвалата “Biblical” Moonspell се разгръщат напълно. Шепотът на Fernando Ribeiro в началните моменти веднага прави препратка към най-обичаните класики на групата и към романтичната атмосфера в песента “Nocturna”, както и към цялостното усещане на “Sin/Pecado”. Поетична, многопластова и дълбоко емоционална, “Biblical” е от най-силните композиции тук. И точно когато вече сме приели пълното отсъствие на груби вокали, Fernando отприщва пълната мощ на тежкото си пеене, което е като подарък за всеки дългогодишен фен. “The Great Wolf in the Sky” задълбочава още повече готик метъл атмосферата, добавяйки зловещи вампирски моменти, които звучат като директно намигване към най-ранните творби на групата.
“Your Promise of Light” е истинският емоционален връх и кулминация на записа. Това е бавна и зловеща песен, в която шепотът на Рибейро напомня точно защо той остава един от най-отличителните и завладяващи гласове в готик метъла. Периодичната поява на тежките вокали продължава да ни напомня за върховите постижения на бандата. “For the Love of Mortals” леко променя енергията, добавяйки повече живот и мелодия, изградена около поредното фантастично соло на Ricardo Amorim, преди албумът да направи най-изненадващия си обрат.
“Our Freedom to Fall” пристига като гръмотевичен удар. Това е най-тежката песен тук, пълна с бластбийтове и свирепи вокали, които едва ли някой е очаквал. Шокиращ момент за албум, който до момента е толкова балансиран и плавен. Финалната “Reconquista” след това намира златната среда между двете лица на групата – достатъчно тежка, за да зарадва олдскуул феновете, но и достатъчно мелодична, за да завърши всичко с изящество.
“Far From God” показва Moonspell в най-балансираното им и самоуверено проявление. Това е труд, способен да предложи по нещо на всеки тип фен, който групата е спечелила през годините. Нещо повече, той може да се окаже най-доброто им попадение от “Night Eternal” насам. Той е и доказателство, че и след 30 години на сцената, португалците остават напълно верни на себе си.
