Кои сме ние, че да даваме мнение за група като Deep Purple? Това няма да е стандартно ревю – песен по песен, добра или недотам добра, силни и слаби страни. Не се усеща смисъл за точно тази група. Шест десетилетия, двадесет и четири албума, обща възраст на членовете – над 400 години. Динозаври, да. Тиранозаври всъщност. Тиранозаври, които буквално удариха в земята съвременните рок банди с предишния си албум, “=1”. И сега, на тия години, имаме очаквания към тях. Дали последната им творба ги покрива? Дали е в Топ 5 на най-добрите им? Едва ли. Дали е в Топ 10? Трудно е да се каже. Обаче докато човек слуша “SPLAT!”, стига поне малко да е фен на групата, си дава сметка в какво време живее. Във времето на Гилън, Пейс, Гловър и Айри. И Макбрайд, разбира се. Пиша ги на кирилица, макар да не е прието, защото тези музиканти са „на всички ни“. Тези музиканти са епоха. И да се пише ревю за тяхна творба е най-малкото трудно.
В началото са два от синглите – “Arrogant Boy” и “Diablo”. Наглед нищо особено, най-вече имайки предвид великанските “Portable Door” и “Pictures of You” от предходния запис. Обаче е измамно. Изглежда, че този път Гилън и компания са решили по-силните песни да не са сингли. Минава третата песен, “The Rider”, и аха да спреш албума и “The Lunatic” те отнася. Към 80-те, дори 70-те. А после “The Only Horse In Town” довършва споменатото отнасяне. Май сме на носталгично пътуване. “Sacred Land”? Егати клавира! Реално това изречение може да е подзаглавие на целия албум. Вървим към прогресив, пътят е утъпкан и осветен. Минавайки средата на албума, усещаме като лек пълнеж “The Beating of Wings”. Няма лошо, в крайна смета не е като да не сме се наслушали на песни, които просто са в албумите. И пак измамно! Защото… “Guilt Trippin’”. По отношение песните поне от новото хилядолетие, тази е сред най-добрите на Purple. И е трети сингъл, което е разбираемо. От останалите песни внимание определено заслужава “Jessica's Bra” (Коя ли е тази Джесика?). Инструментално – изключително силна песен. След нея има още три, включително заглавната. Нивото се държи и всеки рок фен и фен на групата би бил доволен. Но както казах, какво значение има? Нещата са много по-прости от ревю. На преклонна дори за музиканти възраст, Deep Purple творят и концертират. Противно на много свои колеги запазват звука си. Годините личат. Компютрите – също. Но можем ли да ги виним? “SPLAT!” трябва да се чуе от всеки рок фен поне веднъж. За да си припомни в какво време живее и да благодари, че Deep Purple още са сред нас.
И накрая едно сравнение, което ще бъде възприето като малоумно от доста хора, но мисля, че поне малко пасва на Гилън и компания. Особено предвид факта, че този текст се пише по време на световното първенство по футбол, 2026 г. Та, ако футболните фенове имат Меси и Роналдо – легенди, които ако и да не са същите като преди 20 години, пак се справят чудесно с играта – то рок феновете имат Deep Purple. Легенди, които ако и да не са същите като преди… 40 години, пак се справят чудесно с играта. Класата е вечна.
