След като изслушах тоя албум, исках да направя три неща: да повърна, да се изкъпя и да проверя дали не са ме пуснали за продажба в OLX. Хич не започваме добре – няма и да стане добре. Ако ти стига, хубав ден. Пък ако се мразиш като мен, Иван и останалите истински мъже в компанията – продължавай да четеш.
Хич не ми дреме кой е таргетът на 5FDP. Не съм промит мозък, че да се впечатлявам от тяхната удобна принадлежност към щатските армейци – не живея там, имам си други драми. Нито ми пука особено, че вече почти две десетилетия Иван пее за същите неща: неясна болка, липсващ дом и някаква неправда (дето е най-рентабилно да остане крива). Вълнувам се от само едно нещо: дали музиката става.
Аз от Пет Пръста Думни Юмрук дори не очаквам нещо добро, братле. Очаквам да стават. В света на тежката музика тия пичове са царете на продажния чалга-метъл. Към всичките чичовци, дето омрънкаха света, че Electric Callboy бяха хедлайнери на Hills-a: онова не е поп, но работата на 5FDP със сигурност е, и разликата е чистата проба усилие, а не как звучи на повърхността.
В последните няколко години Иван и компания се състезават със себе си да създадат най-тъпото метъл парче на всички времена и искрено вярвам, че с “Legacy” успяха да го направят цели десет пъти подред. Изключително впечатляващо е, че в дългосвирещ албум от около 45 минути няма дори един запомнящ се припев или интересен сегмент.
Нещо повече: работата тук е толкова типична за бандата, че цялостно произведението звучи като едно върховно меме: една карикатура, която си помолил някой бездарник да ти нарисува ей така, за забавление. Само дето тук не говорим за бездарници, а за музиканти, които са покорявали върхове и са на сцена две десетилетия. Какво стана? Как се озовахме тук?
Честно ви казвам, аз съм виждал амеби, които са по-вежливи от изпълнението на Иван в “Legacy”. Положението е толкова критично, че се уплаших да не би човекът да го е тръшнала някаква зараза. Жив е, ама не съм сигурен колко е здрав, особено психически, щом е готов да пусне такъв “шедьовър” на пазара.
Пеенето във всичките му спектри – от врещенето до мрънкането – е просто уморено. Или са го записвали след ставане, или преди лягане, или не бива вече да пускаме никой на изсъхване в комуна, защото ако това е резултатът, може би по-скоро ни интересува смяна на дилъра. Иван е само на 46, а некви метъл чичовци, дето им стърчат некролозите от джоба, си го прибират вътре заедно с хартиите.
Инструменталите са под всякаква критика, но от изцяло друг ъгъл – изпълнени са ок, но са всепомитащо скучни. Чисто идейно сме ги чували 150 пъти под същия флаг, а откъм изпълнение липсва дори порив за вариация, идея или страст. Липсата на Jason Hook не е била по-осезаема, а дори няма да коментирам тази на Darrell Roberts.
Единствената новост са няколкото опита за по-мелодично интро, но са толкова все тая, че няма никакво значение. Това, което е оказало значително влияние на групата обаче, са всичките фенове, които бяха там да ръкопляскат, вместо да критикуват, когато стана очевидно, че съставът се беше засилил към именно тази точка.
“Legacy” със сигурност противоречи на името си. 5FDP си имат вече наследството. Никой не може да отнеме “The Way of the Fist”, “War is the Answer”, “American Capitalist”, че дори и “Wrong side of Heaven…” от тежката артосфера. Но авторите им така се опитват да ги опетнят, че е жалко.
И не, не са ме пуснали за продажба. Ако вие сте се продали – браво! Хубаво да ви е и дано ви мине. Надявам се, че никога повече няма да ми се налага да слушам дори секунда от това автопогребение в ноти, и ви пожелавам същото.
