Човек, к’ви са тия албуми дето излизат в днешно време? Въртя тука математики – изкарал съм си даже учебника от пети клас! – и не успявам да вдяна. Вярно, аз тогава за малко щях да повтарям, така че може би е по-добре да питам вас. Задачата е следната:
Ако един музикален труд се състои от 14 трака, от които шест са сингли, излезли през последните няколко години, два не са, ама това не е спряло бандата да си ги пласира преди издаването на албума, други два са чисто нови, а пък финалните четири са ремикси, то тогава какъв процент от произведението е нова музика? Аз от цифри не разбирам извън работно време, така че отговарям както ми идва в думи: смешен. Реално само две парчета и ремиксите не сме ги чували досега, което ме кара да опиша “Tanzneid” като компилация с бонуси, а не като дългосвирещо издание. Но пък поне ревюто стана бързо.
Годините, в които можеше да се очакват истински изненади от един нов албум, са отминали – няма какво да направим, така че нека си поговорим за музиката. Esk-ех тия навици-Electric Callboy правят нещо уникално за тежката сцена: парти метъл. И е завидно, че вече толкова години не се умориха да купонясват и да правят хитове.
Кратък обзор на съдържанието по тракове:
- Яко
- Хит
- Хит
- Хит
- Хит (макар че миксът можеше да бъде значително по-зареждащ)
- Яко, може би най-интересния сюрприз в изданието (от целите два, напомням само)
- Много яко! Жалко, че е просто шегичка, което личи по дължината на песента. Въпреки това е доста креативно и интересно
- Супер
- Отличителен запис под формата на втора изненада, който се оказва сред по-скипваемите
- Яко, ама иска свикване – най-нетипичното за ЕС парче, без конкурс
После следват четирите ремикса, които са отдадени на други жанрове: хард бас, дъбстеп, дръм-енд-бейс и прочие. Те са дело на разни доброжелатели и най-вече Electric Bassboy: официалният ремикс проект на бандата.
Очевидно са се забавлявали с направата на тези алтернативни версии. Звучат чисто, имат интересни сегменти, но със сигурност няма да ги слушате всеки ден. За сметка на това вероятно ще си ги пуснете поне веднъж от любопитство, което пак си е бонус.
Въпреки лаконичните хвалебствия, споделени в списъка по-горе, имам и кофти новина. Много често липсва енергия в записа, най-вече от чистите вокали на Nico. Това го казвам на база сравнение с два критерия: как звучи работата му в предходни записи и как звучеше на живо. Моята теория е доста логична, затова ви предлагам да си я харесате. Вярвам, че момчето се учи на по-добър контрол над гласа си, което няма как да стане, ако веднага го избива на тяга. След някоя и друга година тези тракове ще звучат още по-добре на живо.
Като дългогодишен фен на състава, още от ранните им години, донякъде ми е кофти, че групата не уважава своето минало – нито в музикален, нито в практически аспект. Ама не мога да си кривя душата: това е най-добрата, стикована версия на тая банда и неминуемо са в разцвета си.
Нека си говорим на “ти”: вероятно слушаш Electric Callboy. “Tanzneid” е още от същото, което те накара да им обърнеш внимание по начало. Кой идиот би се оплакал от нещо такова?
