Има много банди, чието завръщане автоматично предизвиква носталгия. Има и такива, при които самото завръщане изглежда като ненужен опит да се върне време, което отдавна е отминало. В конкретния случай Forbidden със своя едноименен запис изглежда не целят нито едно от двете.
На първо четене, 2010 година не беше чак толкова отдавна. Ако обаче тръгнем да правим паралели с днешни дни, разликите са фрапиращи: нямаше смартфони, нямаше изкуствен интелект, Skype бе водещата платформа за комуникация, Facebook тъкмо започваше да нашумява, но се ползваше предимно за “Ферма”, а във форума на Metal World все още се пишеше. Eто толкова време измина от противоречивия “Omega Wave” и днес, 16 лета по-късно, ветераните от Bay Area се завръщат с нов амбициозен проект.
Да издадеш албум, кръстен на групата ти, е нож с две остриета. От една страна се помни лесно, но пък ако материалът не е достатъчно добър, шансът да си забиеш ефектен автогол е огромен. За да разбереш детайлно хавата, определено трябва да изслушаш всяко едно от единадесетте парчета по няколко пъти. Четири от композициите са с дължина над шест минути, а финалната “Flower of Life” достига внушителните девет и половина. Без съмнение това е най-прогресивният запис в надхвърлящата четири декади история на Янките. Първите впечатления, които “Forbidden” оставя, са свързани с продукцията на записа, а тя е на много високо ниво, за което трябва да аплодираме момчетата от лейбъла BLKIIBLK. Критиките си можем да изкажем към обложката. Освен че е кичозна и не се връзва с идеята на траш метъла, тя изглежда, сякаш е правена на безплатната версия на ChatGPT, но явно всяка банда трябва да премине през своя “Dance of Death”.
Като голям риск можем да отчетем също общата продължителност на записа, която надхвърля един час. Във времената на TikTok, където всичко с продължителност над 30 секунди е трудно да задържи вниманието, писането на подобен материал е меко казано опасно. В случая на Forbidden обаче рискът е оправдан. Почти всички песни разполагат с интересни композиционни структури, разнообразни са и цялостно не звучат монотонно – проблем, който е широко разпространен в съвременния траш метъл.
Предпоставките за успех бяха налице още през 2025 година, когато “Divided by Zero” бе издадена като сингъл, а феновете останаха приятно изненадани от чутото. Откриващата “Single Point Failure” дава ударното начало, от което всеки албум в тежкия жанр има нужда. “Mutually Assured Dysfunction” е едно от най-тежките парчета в траклиста и вече разполага с официално видео, а същото важи и за далеч по-зряло звучащата “Psyclops”. В композиционно отношение силно впечатление прави “DCLXVI” (666), a след нея в пълен контраст е най-кратката творба на американците – “Jisei”. Няма как да не отбележим и присъствието на Brann Dailor от Mastodon в “Sycophantasy”, където момчетата показват, че изобщо не се страхуват от това да излязат далеч извън жанровия си периметър. С неравноделните си куплети и тежки китари, “Sol Grave” e силно вероятно да се превърне в любима на феновете, за разлика от закриващата “Flower of Life (Chaos by Design)”. Последната песен е може би ахилесовата пета на “Forbidden” и не, основният риф не е скапан, вокалите също са добри. Хаотичните прогресии и прекалено дългото времетраене правят парчето трудносмилаемо, което не е добра идея, когато именно то поставя финалните щрихи на албума.
Съмнявам се, че днешният ни герой ще се пребори с класики като “Forbidden Evil” или “Twisted into Form”, но пък шансовете му за челните места в наближаваща ни годишна класация не са никак лоши. Дали това ще се случи? Ще разберем през декември, а ако ревюто ми те заинтригува, на 23-ти октомври “Forbidden” излиза на пазара и ще можеш да прецениш дали съм бил прав в анализа си.
