От дадени групи винаги знаеш точно какво ще получиш. Дали това е хубаво, или недотам, зависи най-вече от личния ти вкус и отношението ти към въпросния състав, но така или иначе, мнозина предпочитат подобен подход пред самоцелното експериментаторство на един друг тип състави, чийто най-голям ужас е да не би да употребят една и съща хармонична прогресия два пъти в дискографията си. Но да си дойдем на думата – Metalite категорично спадат към първата категория.
От самото си основаване шведите свирят безцеремонен мелодичен метъл с толкова много поп влияния, че понякога човек започва да се чуди дали някой налудничав продуцент не се е опитал да създаде супергрупа от членове на ABBA, Roxette, Stratovarius и Battle Beast. “Discovery” триумфално наследява тази традиция, без да претендира за каквато и да е задълбоченост. Албумът все така залага на стегнати композиции със средно времетраене под четири минути, доминирани от праволинейна ритмика, изобилни евроденс синтезатори и завладяващи припеви. В лирическо отношение пък бандата доразвива научнофантастичната концепция на предишния си опус, “Expedition One”, като се занимава с въпроси за оцеляването на човечеството и еволюцията му посредством технологиите.
Записът успява да звучи удивително еднородно при все сериозното си вътрешно разнообразие. От една страна, имаме неизменните ултрамелодични диско хитове като “Our Time Has Come” и “Cyberspace”. Същевременно китарното присъствие на Edwin Premberg и Robert Örnesved е по-осезаемо от друг път. Освен с характерните си кратки, ефектни сола, този път те се разписват и с няколко неподправено тежки момента в рифово-ориентираните “Neon Rain”, “Wings of Fire” и “Captive in the Past”. Вместо да се изсилва в стил оперна певица, Erica Ohlsson звучи съвсем на място в амплоато си на поп-рок дива, която онзи ден е прослушала метъл – дихотомия, кулминираща във великолепната “Supremacy of One” (какви бяха тия бластбийтове накрая?!). “The Metal Elite” и “Starchild” пък залитат към класическия скандинавски пауър метъл, като единствено баладата “Echoes of You” остава по-нетрайно впечатление.
Metalite продължават да творят без какъвто и да е срам и без претенции да са нещо различно от това, което са в действителност. Те видимо нямат намерение да преоткриват топлата вода, а просто искат да пишат запомнящи се песни. Затова и “Discovery” е не само най-високото им постижение дотук, но и особено ценен образец на модерен метъл от 2026 година.
