Десет дълги години изминаха от вече далечната 2016-а, когато бе издаден последният албум на Anthrax, носещ заглавието “For All Kings”. За банда, част от Голямата четворка на траш метъла, това е цяла епоха, макар че никой не би се разсърдил на Lars Ulrich и компания например, ако спрат да издават нова музика.
За щастие, “Cursum Perficio” (“Моят път е завършен” в превод от латински) не звучи като и не е лебедовата песен на квинтета от Ню Йорк. Тази теза беше опровергана преди време и от самия Charlie Benante, който обясни, че този запис е по-скоро равносметка, отколкото бенефис.
Слабите страни в новия Anthrax са малко и затова започваме именно с тях. Втората половина на албума по стара традиция от 2016-а е по-слаба от първата, като главният проблем е обичаен за всички олдскуул трашъри в днешни дни – продължителността на парчетата е по-голяма от необходимото. Ядовете започват от заглавното парче, което трябва да е лицето на албума, но силно се съмнявам да стане стадионен хит, за разлика от “It's for the Kids”, която може би ще се превърне в новата “Madhouse”. “The Edge of Perfection” e голямото изключение – в продължение на почти седем минути Anthrax успешно излизат от стандартната траш формула и предлагат жестоко прогресив парче. Същото в по-малка степен важи и за “Everybody's Got a Plan”. “Infectious” e песента, която може би ще навее най-много носталгични емоции в душата на изстрадалия средностатистически 48-годишен трашър, а същото спокойно можем да констатираме и за "NYC 93" и "Watch It Go". Освен тресните, за които досега ти разказвах, има и някои по-мелодични парчета от рода на закриващата "My Victory" или "The Long Goodbye", на които задължително трябва да обърнеш внимание. Каквото и да кажем за Scott Ian и Joey Belladonna ще бъде твърде малко, но в тази тава голямата звезда без съмнение е Charlie Benante.
Когато си на сцената от 45 години, е трудно да издадеш втори “State of Еuphoria”, но “Cursum Perficio” в никакъв случай не е компромис, дори напротив. След цяло десетилетие извън голямата игра, този запис е най-логичната стъпка в кариерата на музикантите от Куийнс.
