Frozen Crown са една от най-работливите групи на италианската метъл сцена: шест дългосвирещи записа за осем години, неуморна концертна дейност и постоянно взаимодействие с феновете. Затова и няма нищо изненадващо във факта, че те бързо се превърнаха в една от най-големите млади надежди на пауър метъла – жанр, в който става все по-трудно да откриеш интригуваща музика.
Веднъж издали най-силния албум в кариерата си, много банди допускат грешката да се мъчат да пресъздадат духа му (а често даже и формата му) в следващите си издания. Само че вместо да предъвкват формулата на безспорно превъзходния “War Hearts”, Frozen Crown решават да рискуват, като разнообразят звученето си. Съпоставен с предшествениците си, “The Legend of the Six Kings” включва доста повече елементи от екстремния метъл: бластбийтове, тремоло рифовка, повече харш вокали на китариста Federico Mondelli и пр. Дори гласовата постановка на фронтдамата Jade търпи осезаема трансформация – познатите ѝ мелодични, ефирни партии отстъпват място на един по-остър и напорист маниер на пеене, който отлично резонира с тази по-мрачна и тежка версия на Frozen Crown. Също така тук своя дебют за състава прави сръбската китаристка Aleksandra Stamenković (Jenner), която внася още повече скорост и динамика в композициите.
Първоначално в албума наистина не се открояват хитове от ранга на “Neverending”, “Far Beyond” и “Steel and Gold”, но понякога първите впечатления лъжат. Макар и преобладаващо кратки, новите парчета са наситени със сериозно количество информация. От зверските хорове в “Who Wants to Burn in Heaven” до меланхоличната, почти танцувална мелодия на “River of Time” разнообразието е забележително. “Through the Fire” например започва като и следва ритмиката на класическо In Flames парче от края на 90-те, докато “Winter Hearts” е една от най-силните песни не само в дискографията на Frozen Crown, но и в целокупния пауър метъл за последните няколко години, обединяваща яростен скандинавски мелодет с непогрешимо апенинска епичност. “Reborn” и “To the Stars” носят потенциал за лайв трепачи, а заглавната пиеса се отличава с неочаквано сурово звучене, което обаче преминава през няколко структурни преображения, за да формира истински метъл химн. Единственото странно решение е кавърът на Goo Goo Dolls с “Iris” – не защото не е класика или защото групата не е вложила старание в интерпретацията, а просто защото никак не се вписва в стила ѝ.
“The Legend of the Six Kings” изисква повече внимание от досегашните творби на италианците поради еклектичния си характер, но в крайна сметка е не по-малко завладяващ от коя да е тях. Frozen Crown се развиват с респектиращи темпове и ако продължават така, след още десетина години като нищо може да имаме нови крале на жанра.
