
Във всеки друг ден ново издание от Blind Channel би било празник за феновете на модерния, алтернативен метъл. Понеже живеем в 2026 обаче, нищо няма да е цялостно без нотка драма с последствия. След избухването на проекта в следствие на участието им на Евровизия 2021 с вече култовото парче “Dark Side”, групата реши и тя да се гръмне.
Издадоха още два турбо албума, нещо каза “кръц” и се разпаднаха. Както си бяха разпаднати, изневиделица единият вокалист, Joel Hokka, си обяви солов проект с невероятното име Ножа (брат, сериозно, виж логото). Мина, не мина някакво време и останалите, пък, обявиха че съвсем няма да са разпаднати вече, даже напротив – обявиха нов албум със заглавие “Painstream”, предизвикващо тежка, иронична въздишка. Леле. (звуци на тракащи шишета в дъното на стаята)
Ако не стана ясно от горния параграф, Hokka не е участвал никак в създаването на музиката тук. Niko Moilanen и компания сами си сготвиха манджичката, която ще обсъждаме. Ама то няма и много за обсъждане – магията я няма, и явно тънканата е била именно в динамиката между двете личности.
Проблемът става ясен от самото начало: много сериозно са се взели тия младежи. В цялото продължение има толкова малко прояви на онова, което правеше Blind Channel значими, че мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Новата посока е модерен метълкор, а маркетинг термините обещават “по-тежък звук” и “редефиниране на състава”. Човече, то като ще “редефинираме” състава, за к’во се казват още така?
Музиката тук е със силно общ характер. Странните християнски теми и хорови вметки биха били интересни преди 20 години, когато още не бяха навлезли в репертоара на множество модерни банди. Цялото нещо има един праволинеен и ритмичен характер, който тотално противоречи на дискографията до момента.
Niko е безспорно талантлив изпълнител, способен на зверски крясъци, завиден рап и изключителна гъвкавост в чистите си изпълнения. И ми е гадно, като слушам музика, в която рядко показва на какво е способен. Пък още по-тъпо става, когато най-накрая получим включване и текстът е толкова депресарски и личен, че започвам да се чудя дали да не пратя SMS “DMS depresiika” на 17 777.
Резултатът е псевдо-християнски метълкор от Б-група с тежки, тежки теми (забележете как умишлено избягвам думата “значими”). Цялото излияние е от толкова личен характер, че на моменти се чудя кога стана приемливо групите да взимат слушателите си за безплатни публични психолози. Blind Channel винаги са клонели към тегавня, но вайбът винаги е бил ироничен – “горя, ама вървя”, а не “много ми е гадно, давя се и умирам, ааа”.
Три минути на трак ковем, момчета. Половин час албум за 12 трака как е? Това невероятно постижение на модерния Spotify ефект е чак смешно. Да, технически се побира във фактическото разбиране за “ДъЛгОсВиРеЩ аЛбУм”, ама говорим за група, която съзнателно преди повтаряше припевите си, защото композиторите осъзнаваха, че създават аудио паразити с потенциала на хтонски космически ужас.
А сега какво? “Аз не искам да съм Даяна”. Човече, казваш се Niko и имаш дете – мисля, че е късно да ставаш Даяна. Майтапа настрана, парчето е всъщност за смъртта на принцеса Даяна. Вярно, трагичен случай, ама може ли това да е материята на водещия ви сингъл през 2026? Идеята за метафора е меко казано не на място в социо-политическия контекст на актуалния свят, ама може би само аз така го виждам. Реално коментирам идеята за метафората, защото текстът е толкова блудкав, че може да значи поне няколко неща. За някои може да е впечатляващо; на мен ми е претенциозно и повърхностно.
Откъм микс и мастър нещата са чук, но композиционно звучат твърде познато. Бандата винаги се е възползвала от установено ефективни мелодии, но начинът, по който ги реализираха, превръщаше цялото нещо в свежест с нотка на носталгия. Тук слушам и гледам да не пия по шот всеки път, като чуя някоя друга група, щото ще се натряскам преди обед. И за да ти докажа, че не съм, вижте колко професионално ще се изкажа:
“Painstream” е претендент за стожер на актуалната облицовка на модерния метъл. Това обаче се оказва трагично, защото жанрът в момента е изграден от групи, привидно пристрастени към равномерност, симетрия и други сходни марионетки, които убиват пъстротата на музиката.
Не е трудно да си претенциозен, ама дай да си говорим нормално. Чували сме мелодиите, гледали сме ги тия новинарски емисии, та като тегля чертата нито презентацията, нито съдържанието показват нещо уникално, заради което си струва да прекараш време с изданието. (В чакалнята на зъболекаря, щото докато дойде вашия ред, ще сте го изслушали.)
Hokka някак взе всичко хубаво от тоя проект и се оказва действителната сърцевина на екс-състава. Ако не ми вярвате, чуйте новия му албум, който открих твърде късно, че да го покрия. Ама накратко: супер е, само да имаше малко повече рап и крещене (един талант като Niko щеше да се впише супер добре).
Разбирам – понякога не става. Ако събереш в една стая едни люде и те не съумяват да правят друго, освен да бъдат токсични един към друг, много ясно, че трябва да се разделят. Кефът на феновете не е разумна цена за плащане. Ама аз критикувам нещо съвсем различно през цялото време.
За кого пишете музика, когато запазвате името, но тотално сменяте стила си, отчуждавайки аудиторията си? Независимо от качеството на музиката, това е съзнателно решение. Като съблечем маркетинга и прескочим “иновативния звук”, остава само храчка, изплюта в лицето на феновете. Да бягаш от признанието единствено би затвърдило некомпетентност, а за такова нещо няма как да става дума, когато си музикант с има-няма десетилетие опит в живата музикална индустрия.
Дори да бяха сменили името на групата, резултатът щеше да е същия. “Painstream” е дело, което може да се оцени високо само от хора с шокираща липса на музикална култура. За останалите става.
Както винаги, аз призовавам Joel и Niko просто да се сбият в някое поле като истински северняци, после да изпият по една бира и да ми върнат по-яката версия на правилната група, че ми е писнало от чужди драми. Пък ако не искате да ви ги коментирам, пейте за нещо друго, де да знам.

