След десетгодишно отсъствие от сцената, една от най-оригиналните банди в европейския пауър метъл се завръща с дългоочаквания си седми опус, който трябва да отговори на много въпроси. В случая това прави един от създателите на “Revenant” и единственият останал член от оригиналния състав на Tad Morose – китаристът Christer "Krunt" Andersson.

Разкажи за случващото се в лагера на групата. Какво всъщност стана с вас след “Modus Vivendi”?

Изтървахме нещата, хаха. Urban, певецът ни по това време, винаги е бил малко странна птица. Това дълго време не представляваше проблем за нас, но през последните няколко години той се отдръпна от групата и когато стана време да запишем наследника на “Modus Vivendi” през 2005-а година, просто нямаше как да продължим да работим заедно. Не мисля, че той беше доволен от ситуацията в бандата, а и останалите не бяхме доволни от него. Беше станало много трудно да го откриеш, не си вдигаше телефона, когато го търсехме и т.н. За да продължим напред, той трябваше да си тръгне. Това решение ни забави с около шест месеца – имахме запазено студио, а и лейбълът ни имаше определени очаквания към нас, на които нямаше как да отговорим. Беше ни втръснало от всичко.

Защо не потръгна с Joe Comeau?

След като си стъпихме на краката, започнахме да се оглеждаме за нов вокалист, което на свой ред отне известно време, но в крайна сметка се спряхме на Joe от Annihilator и Liege Lord. От самото начало си давахме сметка, че ще е много трудно да се получат нещата с него в дългосрочен план, тъй като той живее в Америка. Все пак решихме да пробваме, защото той е много приятен човек и талантлив певец. Той долетя при нас, направихме няколко концерта, записахме няколко демота, но след известно време стана ясно, че няма как да функционираме като банда с това разстояние помежду ни. Освен това, той постоянно е зает с някакви проекти и за него беше трудно да посвети достатъчно време на Tad Morose, така че трябваше да се разделим. По същото време китаристът ни Daniel Olsson също напусна поради лични причини, а и му беше омръзнало нищо да не се случва с бандата. После басистът ни Anders отиде в Wolf и това ни вкара в един дълъг цикъл от промени в състава.

А как избрахте Ronny Hemlin? В Швеция имате изобилие от силни гласове…

Това беше много лесно! Ronny живее в Йeвле, което е само на около час път от Болнес, където сме ние. Също като нас, той се занимава с метъл от малък и много пъти сме се засичали по концерти. Всъщност, ние потърсихме Ronny веднага след напускането на Urban, но тогава той се беше посветил изцяло на Steel Attack. Няколко години по-късно той вече беше на разположение и с удоволствие го включихме в Tad Morose.

Как се получи така, че “Revenant” стана най-тежкият и мрачен албум, който сте записвали?

Със сигурност не беше преднамерено, но всичко, което ни заобикаля, намира отражение в музиката ни по един или друг начин. Всички негативни усещания, които натрупахме по време на тази десетгодишна пауза, несъмнено са повлияли при създаването на песните в “Revenant”. Гневът и чувството на неудовлетвореност понякога могат да те мотивират силно. Дали това е за добро или за лошо, слушателите ще преценят. Албумът се получи по определен начин и аз съм много горд с него.

Как се създава музиката в Tad Morose? Има ли главен композитор, или всеки допринася с по нещо?

Определено всички допринасят. Специално за този албум основните идеи дойдоха предимно от мен и Ronny. Той е и много добър китарист, така че често измисля интересни китарни партии. След като имаме някаква идея за парче, започваме да експериментираме с нея в репетиционната и всеки дава предложения. Доста караници падат, преди да завършим една песен, хаха!

Предполагам, че текстовете са дело на Ronny?

Да, той е нашият текстописец. Много му се удава английският и успява да си играе с думите, за да може всяка строфа да звучи възможно най-добре. В албума няма някаква основна тема, така че не можем да го наречем концептуален, но като цяло текстовете се занимават с живота и смъртта, наред с други мрачни истории. Също обръщаме внимание на това колко е важно да задаваш въпроси, вместо да се доверяваш сляпо на всичко, което ти казват, или което си прочел в някоя дебела книга. Човек трябва да има собствено мнение по въпросите, които го касаят.

Навярно доста лейбъли са имали интерес към бандата. Какво ви накара да подпишете с Despotz Records?

По-лесно е да бъдеш Tad Morose в някой малък шведски лейбъл, отколкото в голяма немска компания, например. Тогава щяхме да сме поредната малка рибка в едно голямо езеро. Тъй като Despotz са шведски лейбъл, за нас е много по-лесно да обсъждаме важните бизнес въпроси с тях на роден език. Те са доста нова компания, управлявана от две млади момчета, които са много талантливи и отдадени на това, което правят. Разбират добре как трябва да се ръководи един лейбъл през 2013-а година, а освен това имат чудесно разпространение по цял свят.

Чуваш ли се все още с Urban Breed и въобще какви са отношенията ви?

Не общуваме често, тъй като той се премести в САЩ още преди години. От време на време се появява по някой правен въпрос, свързан със старите ни издания, който трябва да обсъдим, затова си пишем. Все пак той се връща в Швеция веднъж или два пъти годишно, така че понякога се засичаме и си говорим. Няма конфликт или лоши чувства помежду ни.

Как стои въпросът с концертите в подкрепа на “Revenant”?

За момента нямаме конкретни дати, но мениджърът ни прави всичко възможно да ни уреди турнета и фестивални участия. Наистина очакваме това с нетърпение, защото свиренето на живо е основната причина да се занимаваме с музика.

А какво ще е нужно, за да видим банда като Tad Morose в България, например?

Само ни поканете! Единствено трябва някой да ни покрие пътните разноски и идваме веднага. Не е евтино да долетиш от Швеция до България, но като изключим това, изобщо не сме скъпа група. Никога не сме свирили при вас, така че би било страхотно!

Krunt, ти си единственият член на оригиналния състав, който още е в бандата. Доволен ли си от това, което постигна с Tad Morose през годините?

Всъщност да. Свирех в разми местни банди още от 14-годишна възраст, но в един момент ми омръзна да си губя времето с хора, които не се стремят към нещо по-сериозно. Тогава с няколко приятели създадохме Tad Morose и решихме да не се отказваме, каквото и да става. В началото винаги мечтаеш за неща, които изглеждат непостижими – да подпишеш договор, да проведеш собствено турне, да свириш в Америка и на големите европейски фестивали… Всичко това се сбъдна за нас. Разбира се, някои неща се случиха по различен начин от това, което си представяхме, когато бяхме на по 20. Важното за мен е, че успяхме да напишем музика, която хората да харесат и да пеят с нас на концертите ни – какво повече мога да искам?

Докато Tad Morose беше в застой, свирихте в Inmoria. Какво е бъдещето на този проект?

Почти всички парчета за следващия албум на Inmoria са готови. Остава само да ги запишем и издадем.

Предвид факта, че съставът на двете банди е почти идентичен, не те ли притеснява вероятността да звучат сходно?

Не, не мисля, че може да се стигне дотам. Както казах, в Tad Morose всички участват в композирането, докато в Inmoria само Danne пише музика и текстове. Останалите сме само наемници, които свирят идеите му, хаха. Наистина е важно да съществува подобно разделение, защото би било абсурдно да има две групи, които не само изглеждат еднакво, но и звучат еднакво.

Tad Morose е една от малкото пауър метъл банди, които веднага можеш да разпознаеш. Изобщо не звучите като типичната шведска група.

Благодаря! Всъщност никога не сме се стремили да сме различни – просто следвахме вдъхновенията си. Може би в това е ключът към изграждането на уникален стил – да правиш това, което ти харесва, без да се съобразяваш с останалите. Горд съм, че макар Болнес да е малък град – около 15 хиляди души – имаме много метъл банди и никоя не звучи като другите.

Мисля, че така и не получихте признанието, което заслужавахте точно за създаването на този уникален звук, който впоследствие вдъхнови доста групи…

Не знам – може би просто не сме достатъчно добри, хаха? Явно песните ни така и не грабнаха вниманието на голямата фенска маса. Имаме едно малко ядро от почитатели, които силно харесват това, което правим, но нас и това ни устройва напълно. Винаги сме правили всичко по силите си що се отнася до създаването на качествена музика.

Кои са групите, които са ти повлияли като музикант?

Най-силно ме вдъхновяват класици като Maiden, Judas Priest, Vicious Rumors, Savatage, Crimson Glory… Много харесвам и някои по-модерни шведски банди, например In Flames и Arch Enemy. Братята Amott са страхотни!