Беше студен и ветровит ноемврийски следобед. След няколко спирки с метрото от центъра на Кьолн, ние - групичка ентусиазирани туристи - се насочихме към клуба, който бе крайната цел на нашето пътуване. След няколко пресечки по мрачните крайно-квартални улички стигнахме до дворчето самия клуб – “Underground”. Мястото бе приятно, но непретенциозно, като самото дворче беше празно, а от вътрешността се чуваха разни звуци. В 19:00 (час преди обявеното време за започване на шоуто) се носеше заглушен шум от клуба, съчетан с дрането на Mikael Stanne. Първоначално изглеждаше, че концертът е започнал, но се оказа, че това е само саундчек. След утихването му, от неофициалния вход излезе самият Stanne. Изражението му изглеждаше радостно, след като хора, дошли толкова рано за неговия концерт, а още по-радостно стана, след като разбра, че идваме от България. След обмяна на няколко думи, той ни остави с обещанието да се видим след малко.
В дворчето започнаха да прииждат хора и ние се насочихме към входа на залата, над който се мъдреше стандартен немскоезичен надпис, гласящ “TANZBAR”. След разговор с други посетители стана ясно, че Dark Tranquillity няколкократно са идвали на същото място. Публиката се състоеше предимно от местни жители, като се има предвид, че измежду хората въобще не се чуваше реч на английски и преобладаващият дрескод беше тениска или суичър, брандиран с “Dark Tranquillity”.
Bloodwork забиха със стегнат и енергичен сет пред препълнена зала с около 300-400 души. Дали името им е заигравка със Soilwork, но в музиката се забелязваха известни прилики с въпросните. Въпреки че не са популярни в България, те имат три студийни албума и публиката ги прие със значително въодушевление. Вокалистът Michael Torka показа завидно сценично майсторство и с рязкото и енергично съчетание на вокални и двигателни прояви стресна и най-задрямалия зрител.
Втори на сцената излязоха Tristania. Mariangela Demurtas се вписваше в цялостната композиция така, сякаш е част от групата от началото на съществуването им, а не само от два студийни албума. Нейното пеене идеално пасваше с това на Kjetil Nordhus и изобщо с цялостния звук на групата. Чухме цели пет песни от настоящия им албум “Darkest White” - заглавната, “Himmelfall”, “Night on Earth”, “Number” и “Requiem”. От “Rubicon” бяха подбрани “Exile” и “Year of the Rat”; “Down” от “Illumination” и “Libre” от “Ashes”. Почитателите на класическото им творчество бяха зарадвани единствено с “World Of Glass”.
Приглушаването на светлината и започването на прожекциите предшестваше излизането на хедлайнерите, а именно Dark Tranquillity. Още със самото си излизане, Mikael Stanne влуди публиката. Пилотното избухване бе с парче от новия албум, а именно “The Science Of Noise”, след чието изпълнение фенове започнаха да призовават да бъде усилен звука на вокалите. Въпреки че немците наистина са сравнително тихи, огромна част от тях бе запозната с текстовете и това се забеляза. В следващата песен продължи тематиката за шума, а именно “White Noise/Black Silence”. Пак се върнахме към актуалния албум с “What Only You Know”, последвана от“The Fatalist” и “The Silence in Between”. Имахме и възможността да чуем и “Zero Distance” от едноименното EP, което се появи на бял свят след последния им до момента концерт в България през 2011-а. За следващите две песни на сцената отново излезе Mariangela Demurtas, с цел да помогне с дамската част от вокалите. В чест на 20-годишнината от издаването на първия си албум, Dark Tranquillity изпълниха “A Bolt of Blazing Gold”. Следваща беше “Undo Control”, а “The Gallery” бе представен само от “Silence, and the Firmament Withdrew” - песен, която отдавна не е присъствала в сет листите им. След това ни върнаха 10 години назад с “Monochromatic Stains”, последвана от “To a Bitter Halt”, класическата “The Wonders at Your Feet”, “Terminus”, както и две песни от актуалния албум в лицето на “State of Trust” и “Endtime Hearts”. След тях дойдоха задължителните “ThereIn” и “Final Resistance”. Малко след това Mikael Stanne обяви, че следващата песен е последната за вечерта, но публиката не пожела да се съгласи с това. Групата продължи с меланхоличния химн “Misery's Crown” и след това се оттегли от сцената, изразявайки топли чувства и привързаност. След продължително аплодиране, викове и радостни скандирания от страна, на видеостената започнаха прожекции от видеоклипа на “Uniformity” и малко след това шведите се завърнаха за една последна песен, която за приятна изненада не беше описана в залепения на пода сетлист.
Въпреки недотам перфектното озвучаване, Dark Tranquillity направиха шоу, изпълнено с енергия и ентусиазъм, сякаш са тепърва утвърждаваща се група, а не такава с история над 20 години. Публиката беше сравнително скромна на брой, но качествена - хората бяха наясно за какво са дошли и бяха запознати с творчеството им.
