Любопитно е да се отбележи, че смесването на различни жанрове в екстремната музика има своите допирни точки с кулинарното изкуство – ако прекалиш с някоя от съставките, никога няма да получиш точно този резултат, който първоначално си търсил. За група, чиито членове държат своите влияния близо до сърцата си – група като UPYR – опасността от подобен, неособено благоприятен за самата нея развой, е сведена до минимум. Но има и още нещо – когато оперираш в комфликтната зона между дуум и блек метъла, без да изключваме и принадлежащите им субжанрове, любимата поговорка на Мечо Пух (“Колкото повече, толкова повече!”) спокойно би могла да ти послужи за мото. Както и за пътеводна светлина в предстоящото да те погълне пътешествие из някои от най-мрачните, неприветливи и откровено отблъскващи кътчета на ъндърграунда.
Идващи от точно тези неназовими, скрити за обикновения човек, прокълнати места на София (“City of Satan”, както те самите умилително я наричат), UPYR очевдино мислят позитивно. Слушайки дебютното им демо - “Altars/Tunnels” - например, няма как да не повярваш, че един ден Рогатият най-сетне действително ще спаси света. Но подобни проявления на чистия оптимизъм в никакъв случай не правят музиката на петимата по-малко кошмарна, скверна и сковаваща в неведомия й ужас. А това е хубаво.
Най-хубаво от всичко обаче си остава обстоятелството, че UPYR упражняват пълен контрол над стихиите, които сами са дръзнали да отприщят. Започвайки по начин, достоен за албум на Electric Wizard, “Before the Altars of Necrotic Karma” те превежда през уродлив манифест в духа на ранните произведения на Tom G. Warrior, само за да завърши с неистова смесица от Celtic Frost и слъджърска тиня. И колкото повече навлизаш в измъчените десетминутни (погребални) церемонии на UPYR, толкова повече различни влияния ще откриеш. “Into the Tunnels of My Sleep” го казва дори само със заглавието си: My Dying Bride. Но трябва да чуеш Борис Николов – това той ли е или по-скоро Aaron Stainthorpe? Няма никакво значение. Защото е красиво.
Съществуват много различни ъгли, от които можем да разглеждаме “Altars/Tunnels”, но най-важното в случая е да си дадем сметка за спотаилата се дълбоко в черните “тунели” на записа заплаха и предупреждение. Да, това е само началото. И няма начин UPYR да не станат големи, поне в ъндърграунд мащаб.
“Altars/Tunnels”. Колкото повече слушаш, толкова повече губиш от човешкия си облик.
