Alcest съществуват от края на XX и началото на XXI век, но те преминаха през различни конфигурации – солов проект-трио-солов проект (отново) – преди да стигнат до точно този формат, в който ги познаваме днес. Междувременно единственият постоянен член, основател и идеолог на проекта, Stéphane Paut – човек, известен предимно под псевдонима Neige – без да пести време, изчисти и усъвършенства стила на Alcest. В резултат, цели осем години след създаването си и направлявана от един-единствен творец, проектът изобрети така наречения “метългейз” – динамичната смес от метъл, най-често блек, и шугейз; звуковия еквивалент на някой безумен сън и, по-важното, една от водещите тенденции в екстремната музика към настоящия момент.
Скоро след незабавния и в много отношения поразителен успех на дебюта от 2007-ма, “Souvenirs D’un Autre Monde”, отприщил цяла вълна от пъстроцветни групи-последователи, Alcest започна да “играе” на сигурно. С присъединяването на втори и последен член на борда, бившия барабанист на сънародниците им от Peste Noire и настоящ ударник на Les Discrets, Jean “Winterhalter” Deflandre, френската група – вече в пълния смисъл на думата – се възползва от набраната инерция мъдро, комфортно настанявайки се в своя собствена, неприкосновена ниша.
Последваха два “огледални” албума. Първо “Écailles de Lune” (2010), който вплете екстремните мотиви още по-силно изразено с бластбийтове и характерни за блек метъла изтерзани вопли, а след това и “Les Voyages de L’Ame” (2012), където парижкото дуо на практика не правеше нищо друго, освен да потърси логично обобщение на всичко, с което някой някога е свързвал Alcest. И тук идват два много важни момента. Първо, с всеки следващ албум Neige и спътникът му започнаха малко по малко губят от онази сензационност, съпътствала ги след появата на дебюта. И второ, с течение на времето “неприкосновената ниша”, в която се намираха, при всяко едно положение рано или късно щеше да стане притежание на друг/и. Точно това и се случи с появата на “Sunbather” (на Deafheaven) преди малко повече от половин година. И така, докато на мнозина едва ли ще им се иска го признаят, времето за промяна настъпи.
Записан в студио “Sundlaugin” под ръководството на пост-рок гуруто Birgir Jón Birgisson, “Shelter” е радикален албум. Докато в лирическо отношение Neige неминуемо ще накара слушателите си да се чувстват в свои води, с неземните, фантастични и невероятни разкази за междуизмерните му пътувания извън тялото, музикално Alcest вече не са метъл банда. Макар и в широк смисъл никога да не са били – поне не на първо място. Съблечен от блек елементите, които направиха досегашното творчество на французите и по-конкретно “Écailles de Lune” толкова интензивно изживяване, “Shelter” е дрийм поп и шугейз, пост-рок, но не и екстремна музика. Динамиката обаче остава ненадмината – осемте песни (в това число и церемониалната интерлюдия “Wings”) са едно константно движение с непрестанните приливи и отливи на океан от безподобна, извънземна енергия; в един момент си потопен на дъното, а в следващия вече плуваш към повърхността за глътка въздух. Защото именно това е убежището, за което намеква заглавието на албума.
В този ред на мисли, с цялостната си отвъд-метъла-природа “Shelter” не е някаква тенденциозна провокация или отблъскващ опит за комерсиализиране на група, която винаги е била и винаги ще си остане изкуство за тесен кръг от хора ‒ мечтатели и естети – това е есенцията на Alcest. Чистият, неподправен, автентичен звук на Alcest. Песни като “La nuit marche avec moi”, “L’eveil des muses” и (особено) колосалния десетминутен финал “Délivrance” достигат непознати досега мащаби. Дори за Alcest.
В сърцераздирателната красота на “Shelter” е закодирана цялата личност на Stéphane Paut. Това е, така да се каже, душата на музиканта. Но има и още нещо. То е свързано с тенденциите, които могат да се проследят в рамките на тези 45 минути вселенско безвремие. От една страна е онова невъзможно за объркване завръщане “към корените” – към непогрешимия Slowdive-звук, маркиращ апогея на шугейза в първата половина на 90-те. От друга обаче стои бъдещето на Alcest; дългия път, който Stéphane Paut или накратко Neige е призван да извърви. Само погледни към смайващия артуърк на “Shelter”. Но си сложи слънчевите очила. Защото бъдещето е светло.
