Ако се абстрахираме от повече или по-малко оправданите предразсъдъци относно немския пауър метъл, можем да открием някои редки скъпоценности сред огромното количество плява, в което е оплетен. Фигурата на Piet Sielck все още не е от най-познатите в сцената, при все че тъкмо той й даде начален тласък заедно с Kai Hansen, малко преди Gentry да се превърнат в легендата Helloween. Личната му визия за мощен тевтонски звук вече близо две десетилетия съчетава традиционно и модерно в почти съвършена пропорция и осмият студиен удар на Iron Savior отново е на очакваната висота.
След като още в разкошния “The Landing” окончателно надрасна пост-Gamma Ray синдрома, сякаш нямаше посока, в която хамбургският квартет да развие стила си, без да попадне в коловоза на баналната репетитивност. Е, оказва се, че не е нужно всеки път да си на гребена на оригиналността, за да можеш да създаваш свежи и запомнящи се парчета. “Rise of the Hero” бележи известно втежняване в звученето и вместо традиционното си спийд-пауър настъпление, този път Iron Savior предлагат една по-разчупена музикална концепция, в която скоростните епизоди са разнообразени от по-бавни и отчетливи моменти наред с приятни осемдесетарски препратки. Асоциациите с позабравения проект на Sielck, Savage Circus, са неизбежни – от характерните китарни извивки до повлияните от Blind Guardian вокални линии и ритъм секция. Откровени химни като “Last Hero” и “Burning Heart” се редуват с олдскуул бичкиите “From Far Beyond Time” и “Thunder From The Mountains”; кипящата от енергия “Revenge Of The Bride” ни напомня за Тарантиновия “Убий Бил”, а фентъзи-базираните “Iron Warrior” и “Dragon King” радват с непринуден прочит на жанровите клишета. Учудващо сполучливия кавър на шведската поп-рок сензация Mando Diao с “Dance With Somebody” създава приповдигнато настроение, докато епичната полу-балада “The Demon” и достойната да бъде стадионен хит “Fistraiser” нанасят завършващите щрихи в албума.
Без тепърва да откриват някаква революционна изразителност, Iron Savior поднасят поредното си сериозно усилие, реализирано с достатъчно вдъхновение и типичния немски перфекционизъм. “Rise of the Hero” е нещо повече от приятен материал за запълване на времето, прекарано в очакване на новите творби на големите в жанра - ветераните все още крият изненади и имат на какво да научат много млади банди.
