На 27-ми януари 2014-а година се навършиха 70 години от пробива на блокадата на руския Ленинград (днешен Санкт Петербург) по време на Втората световна война. Едно ревю на албум не е мястото, в което да се обяснява колко важно е този юбилей, но все пак... Германците блокират (обсаждат) града по официални данни 872 дни, но така и не успяват да го превземат. Руснаците, колкото и да са противоречиви като държава, поведение и т. н., показват нечовешки героизъм. Без да се впускаме в подробности, е достатъчно да споменем, че датата 27. 01. 1944 г. маркира “началото на края“ на Втората световна война.
С новия си албум супергрупата Ring of Fire отдава почит на гореописаното събитие и на участниците в него. И все пак, докато човек слуша песните, си задава няколко официални въпроса и вместо нормалното ревю тип песен-описание-песен-заключение, може би си струва да отговорим на тях.
Първо – доколко един неокласически прогресив метъл албум може да улови емоцията на подобен сблъсък, да покаже страданията на обикновените хора, да покаже величествената им воля? Отговорът е, че зависи от отделния слушател. Безпредметно е този албум да се сравнява с предните на Ring of Fire, но е и наложително да се отбележи, че е твърде възможно без да прочете текстовете и без да е наясно със случилото се, потенциалният слушател да пусне музиката покрай ушите си. В тази връзка, албумът не е за фон. Относно текстовете – те са по-скоро ориентирани към чувствата и усещанията, които вероятно е изпитал всеки, защитаващ Ленинград по онова време. И тъй като техен автор е вокалистът Mark Boals, а не, както може би някой е очаквал, Vitalij Kuprij (който е украинец, а не руснак), липсва прекаленият патос, който само би развалил представите. Изключителни са лириките на “Mother Russia” – това си е ни повече, ни по-малко от урок по история.
Втори въпрос: не е ли преекспонирана темата за Втората световна война и какво би дал още един албум с такава тематика на потенциалния слушател? Отговорът: по-скоро не. Десетте песни в албума, освен чудесно изсвирени, със сигурност биха накарали доста хора ако не да отворят книга, то поне да се разровят в Интернет и да научат повече за разказаните събития.
Трети въпрос: искрени ли са музикантите, все пак са супергрупа? Имайки предвид, че моментният състав на Ring of Fire, освен Vitalij Kuprij и Mark Boals, включва Timo Tolkki на баса и Tony MacAlpine на китарата, въпросът е напълно уместен. Макар да няма как да се даде еднозначен отговор, едно е сигурно – “Battle of Leningrad” влиза в съзнанието едва след четвърто-пето слушане и се загнездва там задълго. А и чисто музикално такива професионалисти няма как да изсвирят нещо слабо.
И последно – защо трябва да чуя този диск? Причините са най-малко три. Първата е, че музикантите, които вземат участие в него, водени от едно силно вдъхновение, са направили нещо наистина стойностно - извод, важащ за малък брой суперпроекти. Втората е, че всяка от десетте песни тук може да те накара да се замислиш, а самият албум би стимулирал към ограмотяване всеки с поне малко сиво вещество. И последно – опусът е задължителен за всички почитатели на прогресив и неокласическо звучене. Едва ли ще чуят нещо ново, но няма и нужда. Ring of Fire са записали един наистина стойностен концептуален труд, който би допаднал на доста фенове на метъла като цяло.
