Няма спор, че вледеняващият студ, необятният мрак и най-вече изконното зло винаги са действали вдъхновяващо на скандинавците. Особено на тези, населяващи териториите на Швеция, чийто най-добър приятел е именно небезизвестният господин Сатана. Днес младите шведски групи се делят на такива, които следват безусловно начертания от предците им път на блек метъла и такива, които експериментират и преобразяват музиката на предшествениците си в нещо различно, но с почит и любов към миналото. Пример за второто са Autumn Death, които ни поднасят дебютното си, ухаещо на северен мраз EP “I”.

Първото, с което интригуват скандинавците, е бясното препускане между най-различни стилове, стартиращо още от първите минути на “When Dark Days Come”. В песента се редуват чисти и блек метъл вокали, тежки рифове и нежни клавирни мелодии, като всички партии се разкъсват от изненадващо технични и мелодични сола, които са може би най-впечатляващата част от цялото EP. След разтърсващия старт на отварящата песен следва ударната “Mors Pricipium Est”, в която водещи са динамиката и блек елементите, отново подплътени от прогресив соло партии. Ако жанровото определяне на Autumn Death до момента e трудно, то третата песен – “Tristia” – го прави почти невъзможно, постоянно рикоширайки между блек и мелодичен прогресив, завършвайки със затаяващо дъха соло и традиционно късане на гласни струни по скандинавски. “Between The Worlds”, с участието на Dariusz "Daray" Brzozowski от Dimmu Borgir, поставя подобаващ край на мини-албума, където освен осезаемата промяна в барабаните се усеща все по-завладяващо чувство на студ и меланхолия.

Ако искате да разберете какво би станало, ако въпросните Dimmu Borgir записват първото си EP през 2014-а с китарист Jeff Loomis, то непременно трябва да дадете едно ухо на Autumn Death!