Като едни от основоположниците на пауър метъла, Gamma Ray са сред най-известните групи на немската сцена. Те не само са създали голямо количество стойностна музика, но и са превърнали името си в гаранция за качество. За десет студийни издания нито веднъж не са изневерили на стила си, но и не презаписват един и същ албум отново и отново – всеки от тях има собствено звучене. Именно това е и причината отзивите на музикалната критика винаги да са положителни, а оценките – високи. И единадесетият им труд – “Empire of the Undead” – не прави изключение.
Издаването му беше възпрепятствано от множество външни фактори. Като започнем от съвместното турне на Gamma Ray със старите им приятели и колеги Helloween, което неколкократно прекъсна творческия процес, и стигнем до пожара в студиото им, можем да заключим, че “Empire of the Undead” е може би най-трудно записаният албум на групата. Но лошият му късмет свършва дотук, защото той има всички качества да оглави метъл класациите за дълго.
Няма как да не забележим, че тук Kai Hansen е поработил сериозно върху гласа си – усвоил е нови вокални техники, усъвършенствал е стари и, най-важното, знае точно кога и колко да ги използва, без да “пресолява манджата”. “Empire of the Undead” е и първият албум на Gamma Ray с новото попълнение Michael Ehré, който се присъедини към състава през 2012-а година на мястото на дългогодишния барабанист Daniel Zimmerman. И напук на притесненията на старите фенове, Michael е записал едни наистина мощни и технични перкусии, с които доказва, че е достоен заместник на Zimmerman.
Записа открива почти десетминутната композиция “Avalon”, която недвусмислено напомня на “Rebellion in Dreamland” от превърналия се в класика “Land of the Free”. Двете песни имат много общи черти – като започнем от позицията им в албума и дължината им, минем през баладичното начало, някои композиционни и вокални техники и стигнем до текста, разказващ историята на митологични или измислени земи. Парчето е изградено от три части, като всяка надгражда върху предходната и резултатът е епичен.
“Hellbent” е била запланувана като отварящо парче, но впоследствие, по идея на Kai, е била изместена от “Avalon”. Песента е бърза, мощна и с траш елементи; има здрави рифове, скоростни сола и голям заряд, способен да срита задниците и на най-заспалите фенове и да ги накара да започнат да куфеят. Относно текста – право в десетката – темата за метъла като призвание и свобода си остава вечна. Припевът “Hellbent for Metal” неминуемо напомня “Hell Bent for Leather” на Judas Priest, в което няма нищо чудно, като се има предвид, че Kai им е голям фен и неведнъж ги е посочвал като свое вдъхновение. Музикантът сам си призна, че Rob Halford много му е помогнал да усъвършенства певческите си способности и най-вече задраните високи тонове и писъци, наред с пеенето в ниския регистър, както ясно можем да чуем.
“Pale Rider” e със средно темпо и леки намеци за рок в ритъм китарите и предприпева. Без съмнение силата й е в припева, който започва ударно и ниско, но с голям заряд, напомняйки “Empress” от албума “Land of the Free ІІ”. Грабва от първо слушане, поради което е много подходяща за концертни изпълнения дори преди издаването си.
“Born to Fly” има хард рок звучене, средно темпо и приповдигнато настроение, поради което спокойно би могла да намери място и в диск на Unisonic.
Следват “Master of Confusion” и “Empire of the Undead”, които бяха издадени преди една година в ЕР-то “Master of Confusion” и ни бяха изсвирени от Gamma Ray по време на концерта им в София, част от съвместното турне с Helloween – Hellish Rock Part ІІ. Но макар и двете парчета да са отдавна готови и да са спечелили сърцата на феновете, четиримата музиканти не са се сдържали да направят някои леки, едва доловими промени. Качеството на звука също е подобрено, за което трябва да благодарим на Eike Freeze. Ако някой все пак още не ги е чул – “Master of Confusion” е бърза, със свежи мелодии с жизнерадостно настроение, а “Empire of the Undead” е ориентирана повече към траша – бързо темпо, мощни рифове, шредове и по-задрани вокали.
“Time for Deliverance” е баладата на албума, дело на басиста Dirk Schlächter, който е и автор (или съавтор, заедно с Hansen) на някои от най-хубавите балади на групата – “Farewell”, “Pray”, “A While in Dreamland” и “No Need to Cry”. Тя ни посреща с лек инструментал, в който изпъква лиричното соло на електрическа китара с топлия тембър, характерен за рока от 70-те и 80-те. Куплетите напомнят “Angel” на Judas Priest, с малката разлика, че Kai започва доста по-ниско. От вокална гледна точка песента е истинско предизвикателство не само заради по-широкия диапазон, но и заради сложните преходи, които обаче й придават невероятна красота. Не би било преувеличено да наречем “Time for Deliverance” една от най-прочувствените балади в творчеството на Gamma Ray. Би била прекрасна за изпълнение на живо и би докоснала сърцето на всеки фен, стига Kai да е в добра вокална форма.
В контраст с предшестващата я композиция, “Demonseed” започва с кратка интродукция от съскащи звуци на някакво неприятно същество и женски волпи, които рязко свалят слушателя от облаците и създават тягостна атмосфера. Следва тежък риф, който полека преминава в хард рок, а след солото и лиричната интерлюдия от мрачната атмосфера в началото не остава и следа. Както и самото заглавие показва, в текста става дума за демони, живеещи в душите на хората и хранещи се със страданието им, но настроението на парчето и засилващият се хард рок привкус силно контрастират с тематиката. Не знаем какво точно са чели Kai и компания, но очевидно е имало демони, защото сега мрачните създания присъстват в текстовете на албума така, както извънземните в “Somewhere Out in Space” и илюминатите в “No World Order!”. Като вземем предвид, че песента е в Аз-форма от името на въпросния зъл демон (а кой не обича злодеи?), можем да заключим, че ще стане любима на много фенове.
Подобно на “Master of Confusion”, “Seven” e бързо и свежо парче. Усеща се влияние от Iron Maiden, най-ясно изразено в припева, където има прилика дори в текстово отношение – анафората “Seven“ напомня началото на “Moonchild” на британците. Невъзможното отиване в Рая и отричането му като илюзия и лъжа съвсем не е нова тема в творчеството на Gamma Ray – присъства и в “Heaven or Hell”, “Real World” и други.
“I Will Return” е малко по-дълга и изпълнена с много мелодии, дело на двамата китаристи Henjo Richter и Kai Hansen, коeто налага по-старателно слушане. Не е от песните, които грабват от първи път като “Pale Rider”, а от онези, които можеш да слушаш пак и пак и всеки път да откриваш нещо ново, докато не те спечелят. Звученето и текстът й я доближават до “Land of the Free”.
Бонусът в европейското издание на албума – “Built a World” – има по-модерно звучене, което се връзва прекрасно с текста. Основната тема е съдбата на различния, който не бива приет от обществото и избира вътрешния свят като алтернатива на външния. Акцентът пада повече върху вокалите, барабаните и ритъм китарата и по-малко върху соло китарата и мелодиите, които имат по-осезаемо присъствие само за едно недълго соло. Лекият недостиг на мелодичните китарни партии е компенсиран от изпълнен със заряд риф и грабващ припев. В резултат на това парчето e различно и свежо, което обогатява общия облик на тавата.
В заключение, “Empire of the Undead” е много силен и разнообразен албум, песните в който варират от емоционални балади, през свеж хард рок до мелодичен траш, но въпреки диференцираността на съдържанието му, всяко парче носи от онази магия, която се крие във всеки един диск на бандата. Gamma Ray са си Gamma Ray – може и да експериментират по малко, но никога няма да изменят на стила си и да разочароват феновете.
