Два дни преди настъпването на пролетта успяваме да си вземем подобаващо сбогом със зимата в компанията на пристигащите за четвърти път фински магьосници от Amorphis. Повторното пълно разпродаване на техен концерт у нас не е изненада за никого, имайки предвид ограниченото количество билети и неограниченият брой фенове (и най-вече фенки), желаещи да зърнат на живо пословичните расти на фронтмена Tomi Joutsen. Неочаквано за делничен и работен ден, столичният клуб “Mixtape 5” започва да се пълни още преди началото на шоуто, точно навреме за подгряващите Hamferð.
С качването си на сцената, световно неизвестните Hamferð от Фарьорските острови изумяват публиката с нещо, което рядко чуваме и виждаме на родна земя, а именно автентичен, неподправено тежък, сломяващ психиката скандинавски дуум. Бандата е подбрала идеално съответстващо на музиката й сценично облекло от погребални костюми, сякаш атмосферата и без това не е достатъчно угнетяваща. След кратък, но достатъчно емоционален, изпълнен с чувство на депресия, сет, Hamferð се оттеглят, проправяйки път на хедлайнерите от Финландия.
Временната потиснатост и мрак се разкъсва от внезапен прилив на еуфория, когато пред публиката се появяват и самите Amorphis. Седемстотин души посрещат мачкащата “Shades of Gray”, отварящата песен от последния албум на групата, миналогодишния “Circle”, моментално последвана от “Narrow Path”. Освен за радушния поздрав с феновете и призива на Tomi да разгледаме дамското бельо на мърчъндайз щанда, Amorphis правят интензивно, почти непрекъсвано от приказки изпълнение. “Sampo” и “Silver Bride” неволно пробуждат спомени за концерта им от 2011-а, когато поведението на бандата беше далеч по-спонтанно и отворено към публиката. Въпреки леката си сдържаност, Amorphis правят безупречно стегнат сетлист, в по-голямата си част съставен от песни от новата ера на групата. Неизбежните класики “My Kantele”, “Into Hiding и “Vulgar Necrolatry“ ни връщат в обратно в думаджийските години на Amorphis, а публиката им отвръща с енергично пого. След “The Smoke”, хитовата “You I Need” и “Hopeless Days”, Tomi и компания изчезват от сцената, предизвиквайки ураган от викове и крясъци. Разбира се, те се връщат за ударен бис, започващ със “Sky Is Mine” и “Black Winter Day”, която изпраща олдскуул феновете на върха на щастието.
Шоуто завършва с “House of Sleep”, текстът на която се чете по устните на всеки, присъстващ в клуба. Както се пее и в самата песен – “You don’t know nothing yet…” -никога не може да знаем какво ще ни поднесат Amorphis, но едно е сигурно - няма да ни оставят да си тръгнем от техен концерт без усмивка на лице.
