Последните няколко албума на Lacuna Coil, определяни доста често като комерсиални, са разочароващи за онази част от феновете, които смятат първите три на групата за най-стойностното в дискографията им. Италианците този път са си взели поука. За “Broken Crown Halo” могат да се дадат много определения, но “разочароващ” със сигурност не е едно от тях.
Lacuna Coil никога не са били група с мащабно развити композиции, но могат да се похвалят с един от най-разпознаваемите гласове сред дамите в метъла. Cristina Scabbia и в седмия им студиен запис демонстрира познатия богат диапазон наред с нови вокални техники и звучи все така уверено. Но и тук, за пореден път, пълната симбиоза между нея и Andrea не е постигната, въпреки лекия напредък във вокалното му развитие. В “Infection” и “Victims” включването му е уместно и доразвива идейните внушения на текста , но в “Nothing Stands in Our Way”явните опити да надпее Cristina са напълно излишни.
В “Broken Crown Halo” италианците са се постарали да нацелят “златната среда” - да се завърнат към старото си, по-тежко и мрачно звучене, но и да запазят до известна степен по-опростената и не толкова лирична линия от последните два опуса (донякъде и в “Karmacode”). В “Hostage To The Light” и “Cybersleep” успяват по най-адекватен начин да съчетаят тези две начала, ако условно разделим цялостното им творчество на два периода. Що се отнася до посланията на албума и цялостната концепция, те се отнасят най-общо казано до силата на духа и са по-ясно и недвусмислено изразени, отколкото тези в “Dark Adrenaline”. Затова и “Nothing Stands in Our Way” е идеалният избор за отварящо парче към албума - дава ясна представа какво да очакваме от него. Не липсват и други изпълнения, отличаващи се най-вече с грабващи припеви и рифове (“Zombies” , “Die and Rise” , “I Forgive (But I Won’t Forget Your Name” ).“Broken Crown Halo” е по-разнообразен от предшественика си - в него намират място агресивните “Nothing Stands in Our Way”, “Die and Rise” и “Victims” , но и по-лиричните “I Burn in You”и “One Cold Day”. Особено последната е онова, което дълго време липсваше в музиката им - малко повече емоционалност и дълбочина. Най-сетне и ню метъл елементите не звучат толкова натрапчиво, въпреки че все още могат да бъдат доловени.
С “Broken Crown Halo” Cristina Scabbia и компания се реабилитират след последните няколко издания, в които сякаш прекалено много изневериха на характерния си стил. Но няма как да очакваме от група с вече 20-годишен опит зад гърба си да не направи някои отклонения в развитието си. Ако доскоро сред феновете е имало съмнения дали те са в положителна насока, то новият албум ги разсейва, макар и не напълно. Можеше да бъде по-добре приет, ако вместо на лесно запомнящи се припеви залагаха повече на онази емоционалност, която придава невероятно мрачно очарование на ранния им период. Въпреки това, “Broken Crown Halo” звучи по-изпипано и по-разнообразно, което го прави много приятна творба.
