Ревюта
Група: Conquering Dystopia      Албум: Conquering Dystopia      Автор: Alice      Март, 2014
Conquering Dystopia - Conquering Dystopia (ревю от Metal World)

Беше въпрос на време дългогодишното приятелство и изключителната музикална симбиоза между китарния титан Jeff Loomis и човека-група Keith Merrow да доведат до създаването на нов инструментален проект. Ето че съвместната им банда вече е факт и обединява двамата китарни гении с Alex Webster и Alex Rüdinger под името Conquering Dystopia.

След раздялата си с Nevermore, Jeff Loomis започна да търси нов творчески път и с появата на едноименния дебют на Conquering Dystopia бихме казали, че вече го открива, осезаемо втежнявайки музиката си. Затова и привличането на Alex Webster от Cannibal Corpse и адаша му Alex Rüdinger от The Faceless към групата далеч не е случайно. Талантът на Keith Merrow, от своя страна, вече получава поле за изява на по-високо ниво, имайки предвид досегашната му работа основно по самостоятелни проекти. Разбира се, “поле за изява” е субективно понятие, когато свириш заедно с музикален мастодонт като Jeff Loomis, но в Conquering Dystopia китарната роля е разделена по братски.

Началото на албума, отварящата “Prelude to Obliteration”, ни смачква без предупреждение с изобилие от техничност и сола, сола... и сола. Сякаш някой е очаквал друго. Още от началото усещаме как сътрудничеството на Jeff и Keith превръща китарните партии в едно неразривно цяло, въпреки че не е трудно да различим кой залага повече на солата и кой на рифовете. Барабаните придават неочаквана агресия и тежест с не по-малко техничните си партии, а началото на “Tethys” ни кара да се замислим дали всъщност не слушаме инструментал към дет метъл албум. Успяваме да се съвземем от шока с по-мелодичната “Ashes of Lesser Men”, изпълнена с груув рифове и прогресив сола, и двуминутната прелюдия “Doomsday Clock”, която сякаш е извадена от албум на Nevermore.

Jeff и компания обаче не ни оставят да се унасяме в носталгия и ни атакуват с безспорните диаманти на албума - “Inexhaustible Savagery“ и “Totalitarian Sphere”, за които думата “техничност“ започва да звучи крайно недостатъчно и някак нелепо. Идва ред на миг красива меланхолия с нежната балада “Lachrymose“, но скоро след това лирическите отклонения внезапно спират и за пореден път попадаме в центъра на китарната касапница с “Autarch”. Началните секунди на “Nuclear Justice” и прочувствените сола на Jeff умело ни заблуждават, че отново е време за “почивка”, но са рязко прекъснати от смазващия галоп на барабаните, в комбинация с дет рифовете на Keith Merrow. Въпреки липсата на логична линия на песните, едно е ясно – тихите моменти в албума не остават непрекъснати за дълго. В “Kufra At Dusk” неусетно ни връхлитат асоциации с египетските мотиви на Nile и виртуозните ударни партии на барабаниста им George Kollias, в случая дело на Alex Rüdinger. Едноминутната “Resurrection in Black” насища още повече атмосферата с мрак и мистика, а “Destroyer of Dreams”, освен с музикална тежест, ни смазва и със своята емоционалност.

Комбинацията от четирите имена в Conquering Dystopia ни дава пълно основание да вдигнем очакванията си до космоса и, за щастие, те не само се оправдават, но и пристъпват към цели нови галактики. Колкото и трудносмилаем да е албумът, толкова e и приятен за ценителите на прецизността и виртуозната музикална техника. Накратко - Дистопия е покорена!

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Malice
Мероу, поставен до "мастодонта" Лумис е абсолютно равна величина. В момента няма по-продаващи китаристи от тях двамата и Ола Енглунд - всеки продукт с тяхното име директно разбива касичките. Така че феновете на Nevermore могат да влезнат малко в час.

Отделен е въпросът дали това значи, че са толкова добри, за колкото са спрягани.

А вместо да се точат лиги по мейнстрийм лицето в албума, трябва да се отбележи наистина добрата работа на Алекс Уебстър, както винаги и както навсякъде, и Алекс Рюдингер. От тях идва тежестта на албума.

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт