Едва ли са много феновете на Nightwish, които не се зарадваха от новината за напускането на Anette Olzon. Друг е въпросът, че и не са много тези, които се поинтересуваха наистина защо и как се случи това. В крайна сметка, вече бившата вокалистка на финландците бе стабилно наплюта, наругана и буквално изключена от списъка на рок и метъл певиците. Но ето че дебютният й солов албум е налице.
“Shine” е рок. Поп-рок. Или може би поп-метъл, но това не е толкова важно в случая. Това ревю е позитивно, не защото записът ще се хареса на всички. Причините са други. Десетте песни в него нямат нищо общо с творчеството на Nightwish и, за разлика от многоуважаемата госпожа Turunen, Anette прави всичко възможно да излезе от сянката на своята бивша група. Парчетата не са нито връх в музиката, нито връх в писането на текстовете, но са искрени, адекватно звучащи и най-вече са това, което Анет наистина иска да изпее. В голямата си част те са среднотемпови или баладични. Откриващата “Like A Show Inside My Head” и последващите я “Shine” и “Floating” оставят човек да се чуди... Това същата тази певица, едва справяща се в Nightwish ли е? Явно говорим за някакъв катарзис, или просто за творчески импулс... или може би и за двете.
“Lies” е хитът в този албум (има и клип) и със сигурност би допаднала на доста от слушателите на рок и метъл музиката с женски вокали. А за кого е писан текста? Можем само да предполагаме, или да оставим някои хора да наведат глава... стига да не я ударят в пианото си. “Invincible” е изповедта на една преродена като феникс певица, която тепърва трябва да се доказва. Отново. “Hear me” е прекрасна, разчупена песен, в която проличава колко на място звучи Anette, когато около гласа й има хубави китарни мелодии - хубави и по вкуса й. “Falling” продължава среднотемповата линия, както и текстовата такава. В последно време Anette наистина имаше много проблеми, ето ги всички тях в една искрена творба. “Moving Away” е като обещание какво ще се случи оттук нататък с живота и творчеството на талантливата певица. Дано нещата наистина се подредят за нея! “One Milion Faces” е кратко откровение, което, колкото и да е красиво, ни оставя с впечатление за недовършеност. Последната песен, “Watching Me From Afar”, е едно от най-прекрасните музикални любовни обяснения, писани напоследък:
Just like a melody
floating over time and space
I see your face
No matter where you are
no matter how near or far
you´re in my heart
like a star
watching me from a far
В заключение, “Shine” едва ли би оправдал очакванията (ако въобще има такива) на много хора. Вероятно нещата стоят така, защото всички все още свързват Anette с Nightwish и я помнят като неподходящата заместничка, което не е правилно. Ако просто искате да чуете един албум, пълен с искреност, тъга, любов и решителност за промяна – “Shine” е добър вариант.
