“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”
Стивън Кинг, “Зеленият път”
Мрак. Есенцията на Triptykon. Техният дом, тяхното убежище и, разбира се, изворът на креативната им сила. Дотук не казваме нищо ново - мракът е обгърнал Thomas Gabriel Fischer още от самото му детство, а това навярно е и една от многото причини той да се превърне в баща на екстремната музика и неин основен стожер в продължение на (повече от) три десетилетия. Тук нещата са малко по-различни. Поне в началото.
Triptykon започна като форма на отмъщение. Отмъщение срещу егото на Martin Eric Ain, упражнило гибелен ефект върху отношенията в Celtic Frost и довело до окончателната им разруха. С цялото си разочарование, болка, безсилие и гняв Tom G. Warrior направи от “Eparistera Daimones” – дебютния албум на Triptykon – незабавна класика; един от последните истински шедьоври в метъла; може би най-интензивния звук, възпроизведен от човешко същество и абсолютно безкомпромисен енергиен вампир, готов да те изцеди до последната капка. Това беше началото на нова ера както за Warrior, така и за начина, по който всички ние подхождаме към тежестта – звукова или емоционална. Най-често и двете.
Четири години по-късно Triptykon нямат никакво намерение да тъпчат на едно място. “Melana Chasmata” е логичната еволюция в стила на швейцарците; всяка песен поема в различна посока, навлиза все по-дълбоко в подсъзнанието ти и те повежда към черните долини, за които е намекнато в заглавието. Не че същото не важеше и за неговия предшественик, но освен всичко останало, “Melana Chasmata” е уникален и с това, че може да бъде разглеждан с еднакъв успех и на части, и като една неразривна цялост. Деветте песни тежат сами за себе си, но когато ги събереш в едночасовия кошмар на албума, резултатът е меко казано шокиращ.
“Melana Chasmata” започва с една от най-бързите композиции на Triptykon досега – “Tree of Suffocating Souls” – където напрежението се покачва с всяка секунда , докато се стигне до убийствен, класически Celtic Frost риф, екзотичен квази-фолк мотив и Slayer-ско соло. Това е едно ударно начало. Начало, което директно те хвърля в центъра на музикалната стихия. Но какво следва по-нататък… “Boleskine House”, кръстена на легендарното имение на Алистър Кроули на брега на Лох Нес, силно вероятно е и ключовият момент в “Melana Chasmata”, ако изобщо има такъв – мантрично интро, мощни, отекващи в пространството барабани, от които лъха на шаманизъм, обсебените вокали на Tom Warrior, разтърсващия припев и сеизмичния риф – тази песен те сдъвква. Както впрочем прави и следващата, “Altar of Deceit”, която заедно с 12-минутната “Black Snow” разкрива най-бруталните аспекти на Triptykon и издига моста между “Melana Chasmata” и нечовешки бруталния “Eparistera Daimones”.
В средата на албума стоят т. нар. “експериментални” песни – готик-ембиънт-нойз двойката “Aurorae” / “Demon Pact” - докато финалът е поставен от Triptykon-ския еквивалент на “Planet Caravan”, психеделичната “Waiting”. Така “Melana Chasmata” е дълбок, емоционален, красив, грозен, привлекателен, отблъскващ, енергичен, депресивен, нов, стар, кратък и безкраен. “Melana Chasmata” е мрак. А в него има място за всички.
