Едва ли има неизненадани след раздялата на Xandria с вокалистката Manuela Kraller, която направи изключително силен дебют в безапелационния шедьовър “Neverworld’s End” преди две години. Въпреки това, би било трудно да се каже, че Dianne van Giersbergen не я замества напълно достойно.

Шестият студиен запис на групата - “Sacrificium” - определено е крачка напред, не само защото затвърждава позициите на групата като една от най-класните в жанра в последно време, но и е по-разнообразен от “Neverworld’s End”.

Най-новото попълнение в състава, Dianne, се справя отлично с всякакви вокални партии - от високи тонове до лиричното и нежно пеене в “Sweet Atonement”. Xandria заслужават похвала и за добрата балансираност на съдържанието. Умелото редуване на симфонични метъл химни и парчета с по-спокойно темпо прави неусетно преминаването през опуса на немците, въпреки по-продължителното му времетраене. В “Stardust” могат да се доловят по-тежки рифове, докато “Sacrificium”, “Until the End”, “Betrayer” и “Nightfall” са епични композиции, подплатени с хорове и оркестрации. На свой ред сингълът “Dreamkeeper”, “Undiscovered Land” и “Come With Me” са своеобразно намигване към по-старото звучене на бандата. Ако на някой са му липсвали досега китарно-клавишни сола, то в “Little Red Relish” те са най-ясно доловими. По много умел и ненатрапчив начин в “Temple of Hate” пък са вплетени фолк елементи. И след преобладаващите хитови парчета групата напомня за своята магична прочувственост с баладичната “Sweet Atonement”.

Едва ли някой е очаквал Xandria да надминат хитов албум като “Neverworld’s End”, но определено са хвърлили доста усилия, изпипвайки всеки детайл. Новата им творба има нужните качества да задоволи вкуса и на най-претенциозните. Остава ни само да й се насладим и да се надяваме, че повече изненадващи съставни рокади не се предвиждат.