При руската музика винаги се започва с въпрос - харесвате ли руска музика или не? Оказва се, че отговорът най-често е категоричен и краен; рядко се появява индивид, готов да й даде втори шанс, или такъв, който някога е слушал, но вече не толкова. Историята ни на народ на русофили и русофоби оглавява и вкусовете ни към модерния метъл, от който майка Русия може да предложи много. Новото творение на небезизвестните Аркона – “Явь” – е доста интересен момент в този метъл поток, идващ от Североизток. Албумът е много мелодичен, много див и каквито там определения се казват за всеки втори метъл албум с някаква музикалност в него.
Интересното тук е друго. В гореспоменатото разделение на (анти)/фенове на руския метъл, мнението се изгражда от първите акорди и изпети редове на парчето. Логичният въпрос е защо? Руската музика наистина ударя от самото начало. Дори абстрахирайки се от езика, слушателят може да каже, че тази банда идва от там още на минута и половина без да се замисли. “Явь” е различен.
Разликата се избистря след второ, трето слушане, но веднъж видяна, прави албума някъде близо до уникален. Светски е. “Явь” не е типичната руска творба - музиката е доста по-европейска и доста по-музикантска, отколкото атмосферична, което често е характерна черта на руските метъл банди. С това той гради основната си разлика, основната причина да си заслужава слушанията и да можете смело да го препоръчате на онова другарче, което мрази територията от Волга до Енисей, но някъде дълбоко в душата си е с отворено сърце и може да възприеме нови хоризонти, макар и по-малко. “Явь” е точно малката доза, която да проправя пътя на този тип метъл към лудия блекар или закърнелия мелодетaджия.
Началото е дадено с песнопение, което, дори мъничко да стряска слушателя относно какво му предстои, преминава към съдържанието нататък по толкова приятен начин, че това усещане бързо изчезва. Първите две парчета – “Зарождение” и “На страже новьiх лет” – вървят бавно, но с чудесни мелодични китари. Третото пък носи интересното откритие, че това всъщност хич не е типичният руски албум. Песента се казва “Сербиа” и е доста непатриотична, а епична. Носи много хубав патос на битка и сила, на вяра и тъга. Кака Маша продължава да изкарва един прекрасен женски вокал, който най-точно може да бъде определен като искрен. Реалността (Явь от руски - реалност) продължава в същия дух. “Горд снов” ни го напомня като песен, в която както и мелодията, така и текстът говорят за усещането за дом, а това, колкото и нетипичен да е записът, е една запомняща се и красива черта на руснаците. До края си този доволно дълъг албум завърта една реалност от фантазии, битки, скандинавски мотиви, сериозни музиканти и борба между доста комплиментиращи се вокали. Смисъл да се доразкъсва на парчета няма, цялостната композиция върви безотказно. Завършекът, направен от “В обьятьях крамолы”, поставя началото на бъдещи размисли за това как трябва да продължи развитието на такива композиции. Както и да затихва, това е едно съвсем нетихо парче.
“Явь” е едно многопластово, много очарователно произведение на руснаците Аркона. Не е най-голямата им сила или възход, но е пионер в една насока, водеща към разпознаване на руския метъл, към дълбочината на Русия и нейните чада, представена за не толкова влюбения в идеята слушател. Няма да стане любимия албум на мнозина, но определено трябва да бъде чут от мнозина.
