Освен една от емблемите на европейския мелодет, Arch Enemy са и сред малкото останали носители на автентични метъл ценности като свободолюбие, борбеност и непримиримост с потисничеството. Тази комбинация от качества, наред с непогрешимото излъчване на вече легендарната вокалистка Angela Gossow, ги превърна в любимци на цяло поколение фенове на екстремната музика. За раздялата с Angela, новия студиен запис и бъдещето на Arch Enemy разговаряхме с основателя и двигател на бандата Michael Amott и очарователната нова фронтдама Alissa White-Gluz.
Първото, което човек забелязва, е, че “War Eternal” е най-мелодичният албум на Arch Enemy до момента. Искахте да изненадате слушателите с нещо ново, или не беше планирано?
Michael: Още в началните етапи на композирането знаехме, че искаме да направим албум с повече мелодия, с повече хармонии, с по-епичен и обемен звук. Това беше дълъг процес, така че нямаше как да сме сигурни какво точно ще се получи. Слушайки го сега, не мога да не се съглася с теб – “War Eternal” е толкова мелодичен и запомнящ се, но същевременно носи изключителна динамика и дълбочина. В него е най-бързото парче, което някога сме писали, както и най-бавният ни пасаж в една от песните; включва някои доста меланхолични моменти наред с изключително агресивни, тежки и ожесточени такива. В крайна сметка албумът е всичко, което искахме да бъде.
Alissa определено внася нов тип енергия в бандата – не сте звучали толкова мощно и вдъхновено от дълго време насам.
Michael: Много хора казват това, така че сигурно си прав, хаха! Новите музиканти в състава се включиха с толкова много енергия и отдаденост, че направо бях шокиран. Исках да ги направя горди – да знаят, че заедно работим по нещо специално и вълнуващо. Когато си издал толкова албуми в кариерата си, е лесно да се отпуснеш в някакъв самодоволен манталитет, а не исках да оставя нещата на автопилот. След напускането на брат ми и това на Angela, отново имах какво да доказвам. Това ми се отрази много мотивиращо като композитор. Знаех, че феновете ще слушат и анализират този албум изключително критично, затова исках всичко в него да е по-голямо и по-силно от когато и да било.
Alissa, кога се включи в процеса на работа по албума?
Alissa: Участвах в създаването му почти от самото начало. Michael, Daniel и Nick бяха написали музиката за част от песните и след като решихме, че ще работим заедно, ми ги изпратиха, за да добия представа за насоката на албума. Бях много впечатлена от инструменталната част и скоро започнах да работя върху текстовете, а след това и по вокалните аранжименти заедно с Michael. Беше един много плавен процес, имаше истинска творческа атмосфера.
Що се отнася до текстовете, те продължават да изследват теми, които са запазена марка на Arch Enemy – антиконформизъм, да бъдеш такъв, какъвто искаш да си и да се бориш за нещата, в които вярваш. Лесно ли успя да се настроиш на такава вълна?
Alissa: Фактът, че Michael написа текстовете за пет от новите песни, определено допринася за чувството на приемственост между предходните албуми и “War Eternal”. От друга страна, знаех кои са основните послания - слушам бандата от толкова години и съм наясно какъв тип текстове пасват най-добре на парчетата й. Направих съзнателно усилие да напиша текстове, които да се вписват в музиката. Това е доста различно спрямо начина, по който пишех доскоро – просто оставях съзнанието ми да експлодира в серия от фрази, които изобщо не редактирах впоследствие. Този път бях доста по-селективна и се стараех да използвам по-ефикасно речника си.
Същевременно има и едно по-мрачно усещане в албума като цяло, съдейки по заглавия като “Time Heals Nothing”, “Graveyard of Dreams”, “Time Is Black”, “Stolen Life”… Откъде дойде това?
Michael: Последната една година беше меко казано странна за много от нас – не само като състав, но и на съвсем лично ниво. Поне на мен ми е трудно да се възпирам и всичко, което се е случило в живота ми, по един или друг начин намира израз в музиката и текстовете ми. Напредването в живота и различните ми преживявания са това, от което черпя вдъхновение. Не ми въздействат толкова филми, книги или други видове изкуство; опитвам се да влагам в музиката най-вече неща от самия себе си и мисля, че Alissa работи по същия начин. Без да навлизам в твърде дълбоки детайли, ще кажа, че “War Eternal” е нещо като дневник на преживяванията ни от тази една година. От друга страна, обичам да оставям творбите си донякъде отворени за интерпретация – не искам хората да се чудят на кого конкретно е посветена песен като “Never Forgive, Never Forget”, защото тя по-скоро изразява някаква емоция. Понякога пиша текстове в изключително гневно настроение, вместо да излизам по барове, за да се напивам и да участвам в разпри. Предпочитам да си седя на тъмно вкъщи с китарата или с лист хартия и химикалка. По този начин се освобождавам от негативните емоции и може би затова съм толкова спокоен човек. Така че “War Eternal” е много важен и личен албум за мен и Alissa, защото и двамата преминахме през доста промени напоследък, но след като резултатът е хубава музика и текстове, какво пък, хаха!
Напускането на Angela беше сериозен шок за феновете ви. Каква беше действителната причина за това нейно решение?
Michael: Тя премина през нелека промяна в живота си и решението да се оттегли от вокалите в Arch Enemy не беше взето бързо и лесно, защото тя знаеше, че ще се отрази не само на нея, но и на доста други хора. Когато в крайна сметка го обяви пред нас, не бяхме толкова изненадани, по-скоро го очаквахме. От друга страна, ситуацията беше сложна, тъй като Arch Enemy е нашият живот, а изведнъж се оказахме на кръстопът. Още щом ни разкри намерението си да напусне, Angela ни помоли да не разформироваме групата и сама предложи Alissa да я замести.
Значи не сте организирали никакви прослушвания?
Michael: Точно така. Разбира се, можехме да обявим, че търсим нов певец и да организираме продължителни прослушвания, но просто не ни се наложи. Вместо това се свързахме с Alissa, тя долетя до Швеция и поработихме заедно върху някои нови и стари парчета. Всичко пасваше идеално – тя звучеше така, все едно е родена да пее с нас. Даже беше малко страшно, хаха! Бяхме изключително приятно изненадани колко безпроблемно се случваше преминаването към следващата фаза за Arch Enemy. Големи късметлии сме да имаме Alissa в групата!
А замисляли ли сте се изобщо за мъжки вокал на мястото на Angela?
Michael: Да, разбира се, че би могло да бъде вариант. Не сме си наложили някакво ограничение за пола на вокалиста. Просто Alissa се вписа в пейзажа толкова бързо, че изобщо не ни остана време да разглеждаме други възможности. Не сме мислили нито за друга жена, нито за друг мъж.
Всички знаем, че Alissa е невероятно способна певица. Ще можем ли да чуем пълния й гласов диапазон в някой от следващите албуми, или ще продължите с изцяло екстремни вокали?
Alissa: Arch Enemy винаги са били известни с готовността си да направят всичко, което е нужно, за да създадат възможно най-добрите песни. В случая с “War Eternal”, вече имаше толкова много мелодия в самия инструментал, че едни изцяло брутални вокали щяха да внесат доста нужен баланс. Въпреки това си позволих някои експерименти като по-мелодични крясъци и вокали с различен стил и височина. Чисто пеене спокойно би могло да се появи в някой бъдещ албум. Всички от бандата са отворени към това, но не бихме го използвали, само защото съм способна да го направя – някоя песен трябва наистина да има нужда от подобни вокали.
Michael: В бандата всеки харесва и свири различен тип музика – някои обичат класическата китара, други предпочитат джаз, а барабанистът ни е в състояние да свири в почти всякакъв стил. Въпреки това, не вкарваме всички тези влияния в Arch Enemy. Групата има свой характерен звук, в който влагаме много креативност, но това не значи на всяка цена да го натоварим с всичко, което можем да изсвирим или изпеем. Нещата трябва да се случват естествено. Alissa има фантастичен глас и съм сигурен, че ще го използваме все повече.
Alissa, как се почувства, когато ти беше дадена възможността да пееш в любимата си банда?
Alissa: Беше наистина страхотно! По време на първия ми досег с музиката на Arch Enemy бях тепърва прохождащ музикант и нямах никакъв опит… Когато получих обаждането от тях, си помислих, че това е идеалният момент и не бих могла да искам по-добро стечение на обстоятелствата. Получих възможност да направя всички щастливи – себе си, музикантите от бандата и дори Angela, чието място заех. Вярвам, че и феновете ще бъдат щастливи, щом чуят новия албум. За мен всичко това беше предизвикателство и много трудна задача – на моменти бе объркващо и твърде емоционално, но бях убедена, че ще се справя. В крайна сметка всичко беше за добро.
Реакциите на феновете към присъединяването ти до момента са предимно положителни. Това е нещо доста рядко, когато една толкова известна банда изведнъж смени лицето си…
Alissa: Разбира се! Всички ние правим музика за самите себе си, но и за феновете – те са хората, благодарение на които бандата съществува. Не беше лесно решение и нито за момент не съм чувствала самодоволство, защото знам какво количество труд ми струваше и ще ми струва занапред. Много се радваме, че хората от индустрията, други музиканти и почти всички фенове го приемат толкова добре. Тази промяна беше нещо, което всички замесени в нея искаха. Започва една нова ера за бандата, но това по никакъв начин няма да омаловажи ерата с Angela Gossow – тъкмо напротив, ще продължим да отдаваме почит на всичко, постигнато от нея.
Alissa, първоначално ти нямаше намерение да напускаш The Agonist. Какво се случи там? Момчетата не вярваха, че ще се справиш с две групи наведнъж?
Alissa: Предполагам, че да. Ако зависеше от мен, никога не бих напуснала The Agonist – работих толкова много по тази банда. Но това е нещо, което се случва с доста групи… Когато израснеш заедно с дадени хора и с години влагате всичките си емоции в един проект, тези емоции могат да се отразят на преценката ти и да доведат до решения, с които не всички са съгласни. Планирах да участвам и в двете банди – още по време на първия разговор с Arch Enemy заявих условието, че смятам да продължа да пея в The Agonist, което беше прието много добре. Останалите от The Agonist обаче не искаха това. Там всичко се решава демократично и не можех да повлияя на мненията им. Ситуацията беше много мъчителна и тъжна за мен, така че реших да се концентрирам върху позитивните преживявания с Arch Enemy.
Това е и първият ви албум с Nick. Какъв беше неговият принос, като изключим страхотните сола?
Michael: Той наистина допринесе много с характерния си стил на свирене, с идеи за самите парчета и с огромния си ентусиазъм към целия проект. Той беше нещо като инжекция с адреналин за мен, когато се присъедини към бандата преди няколко години, а и до днес продължава да е много солиден партньор. В Arch Enemy винаги е имало две китари и много свирене. Nick се справя страхотно със стария материал, а що се отнася до новия албум, беше изключително полезен. Харесвам стила му и смятам, че се вписва идеално.
Наистина свирите като изтървани този път. Винаги ли имате за цел да надминавате предишните си постижения?
Michael: Абсолютно, хаха! Определено не става по-лесно, защото в миналото сме записвали доста технични неща, но постоянно искаме да вдигаме летвата и да звучим още по-интензивно. Най-важни винаги са били композициите, но една силна композиция за банда като Arch Enemy често изисква високо инструментално ниво. Нямам проблем с това да свиря както съвсем базови рифове, така и много технични такива – всичко това е музика и важното е да предава точната емоция. Никак не харесвам музика, която е технична, само за да бъде такава. Ако говорим за метъл, предпочитам неща като Judas Priest, Iron Maiden, Black Sabbath – солидно композирана музика със запомнящи мелодии, добри текстове и силни инструментални изяви, но в контекста на самите парчета. Хубавото китарно соло в рамките на една фантастична песен е най-великото нещо на света, но не съм готов да слушам нечии шред изпълнения с часове. Така че се стремим винаги да има баланс… Например в “No More Regrets” има наистина изискващи китарни партии, но те са там с конкретна цел, а именно – да изведат песента до ново ниво на интензивност. Забавляваме се, когато записваме подобни неща.
Сравнявайки бандата днес с ранните й дни, какво се промени в начина, по който пишете музика?
Michael: Определено има еволюция в процеса на композиране. Преди имах навика да създавам цели песни сам, внимателно разписвах всички партии и т.н. Сега се осланям повече на вдъхновението си – трябват ми само няколко бегли идеи, които да нахвърлям на телефона си, след което мога да вляза в репетиционната и да съм сигурен, че в края на деня ще имам готово парче. Много по-уверен съм като композитор. През годините работих с различни хора и това променяше окраската на музиката. Когато работя заедно с Daniel, се получават различни парчета от тези, които създавам с Nick. Интересен процес е и много му се наслаждавам.
Отново продуцирахте записите сами. Не ви ли идва в повече да се нагърбите и с тази работа?
Michael: Като банда чувствахме, че можем да се справим със задачата. Daniel и Nick се редуваха на пулта, така че не ни бяха нужни външни хора. Освен това, бяхме в доста деликатен момент – с нов състав и нови идеи за музиката – така че изобщо не исках някакъв продуцент да ни казва как според него би трябвало да звучим на този етап. Jens Bogren пък свърши страхотна работа по смесването на албума. И преди сме имали албуми с добър саунд, но този път съм изключително доволен.
Arch Enemy са изключително обичана и уважавана група в България. Вече сте били веднъж у нас, така че какви са очакванията ви за концерта на 25-и май?
Michael: Помня шоуто много добре и наистина беше страхотно. Много съм развълнуван от възможността да се завърнем, и то с нов албум и Alissa на борда. Бяхме неактивни твърде дълго, така че сега репетираме усилено и се готвим за концертите. Българските фенове са невероятни и нямаме търпение да ги видим!
