След десетилетие, прекарано между висшия пилотаж на After Forever и комерсиалния успех на Nightwish и Within Temptation, Epica продължават да са мерило за качество в областта на ръководените от нежния пол метъл формации. С актуалния си опус секстетът поправя щетите, нанесени преди две години от “Requiem for the Indifferent”. Ако с него холандците разчупиха стила си в полза на недотам приветствани прогресарски забежки, то днес те се връщат към ударния симфоничен метъл, превърнал “The Divine Conspiracy” (2007) и “Design Your Universe” (2009) в шедьоври. Макар и далеч от композиционната им висота, “The Quantum Enigma” е прекрасно допълнение към редицата жанрово побратимени записи, излезли от началото на годината.
Зад поредното помпозно заглавие на Mark Jansen се крие великолепна кръстоска между агресия и мелодичност, примесена със саундтракова атмосфера. Формулата работи безотказно за албума, превръщайки го в мним наследник на “Design Your Universe” и почти ни кара да забравим последвалото го недоразумение. Този път основателят на групата използва всичките й козове – освен най-засиленото хорово присъствие в кариерата си, Epica залагат на перфектен вокален и инструментален баланс. Интрото “Originem” (клонирало Kamelot-ската “Leaving Too Soon”) подгрява масивната китарна атака на “The Second Stone” и “The Essence of Silence”. “Victims of Contingency” се разписва със серия бластбийтове, струнна окраска и детаджийски ревове от страна на китариста. Червенокосата прима Simone Simons на свой ред изненадва с най-впечатляващото си вокално присъствие от години насам – песни като “Unchain Utopia”, “Reverence - Living in the Heart” и баладата “Canvas of Life” автоматично нареждат гласа й на второ място след певческото майсторство на сънародничката Floor Jansen (Nightwish, ReVamp).
Въпреки че притежава всичко, за да е адекватен претендент за трона на симфоничния метъл през 2014-а, албумът не е безгрешен – дори без четирите бонуса, разпръснати из лимитираните издания, прекалено дългото му времетраене оставя впечатление за повтаряемост и методичност. Издържаната в ориенталска стилистика “The Fifth Guardian”, която би подхождала повече на групи като Wintersun и Whispered, разделя двете половини на диска, вместо да ги свързва в хомогенно цяло. Продължението на “Kingdom of Heaven” не се доближава и на йота до често провъзгласявания за връх в музикалното наследство на групата оригинал.
Без да разширява някакви стилови рамки и без да е най-доброто, което сме чували от Epica, “The Quantum Enigma” изпълнява целта си и оправдава репутацията на групата като една от най-еклектичните в сферата на съвременния симфоничен метъл. Ако все още търсите албум, който да съчетава разностранните ви и (надяваме се) богати музикални предпочитания, това е чудесен избор.
