За щастие 2014-а се оказа плодородна за бандите от Полша. Или поне за големите такива. На първо място за Behemoth, които разтвориха портите на Ада и измъкнаха оттам “Тhe Satanist”, и на второ - за Vader, които се постараха да ни зарадват с олдскуул дет опуса “Tibi Et Igni”, разбира се, отново вдъхновен от Луцифер и подземното му царство. Докато Behemoth убиват всичко детско в нас с нечестивия си мрак, Vader ни показват другата страна на злото с албум, който звучи колкото познато, толкова и различно.
Самото заглавие “Tibi Et Igni” (в превод “За теб и огъня”) звучи някак неприсъщо и странно, затова... нека по-добре си остане на латински. Началото на албума, поставено от “Go To Hell” – наполовина интро / наполовина песен, както и от ударната “Where Angels Weep”, не ни разочарова – бързо, енергично и пълно с олдскуул сола и рифове. Добър старт, но за съжаление недотам оригинален, защото някъде по средата на “Armada on Fire” започваш да се чудиш дали вече слушаш третата песен, или все още си на втората. И в трите обаче с радост ще откроим немелодичните сола в стил Kerry King, а те още по-успешно ни пренасят назад във времето.
Една от изненадите на “Tibi Et Igni” е “Triumph Of Death”, която внася по-мелодичен, но и някак рокаджийски нюанс, най-вече заради неочакваните сола със звучене, подозрително леко за албум на Vader. Въпреки всичко песента не е лоша - дори напротив. В “Hexenkessel” обаче не е сигурно дали изненадата е приятна или не. Епичното й интро с привкус на пауър ни праща към далечни за поляците територии, в които със затаен дъх очакваш да разбереш дали от някой ъгъл няма да изскочи Luca Turilli, например. Слава богу, песента продължава типично по вейдърски, изключвайки хеви метъл солото в самия й края.
Противоречивата “Hexenkessel“ е последвана от носещата класическия дух на групата “Abandon All Hope”, с която изоставяме не надеждата, а съмненията си, че Vader биха ни предали. Убеждаваме се в това и с “Worms of Eden”, където се усещат агресията и олдскуул настроението на предходния им труд – “Welcome To The Morbid Reich”. В “The Eye of the Abyss” можем да различим както необичайните моменти в албума - в лицето на пауър и хеви елементите - така и тези, които сме очаквали да чуем, а именно яростните рифове и класическото дет метъл темпо. В “Light Reaper” се засилва както скоростта, така и агресията, а “The End“ е повече от подобаващ и силен край – вероятно една от най-въздействащите композиции в записа. Въпреки че едва ли някой е очаквал Hammerfall-ските сола, но... можем да им ги простим.
С “Tibi Et Igni” Vader правят крачка напред по отношение на експериментите, а тя, за щастие, не ги връща с две назад. В техния случай промените имат положителен смисъл и вещаят само добро. С нетърпение очакваме да чуем с какво ще ни изненадат следващия път, а дотогава продължаваме да приемаме щедри дози полски метъл. За теб и огъня, Сатанисте!
