Любовта на италианците към въображаемите светове не е от вчера и ѝ дължим редица прекрасни образци на изкуството – като се започне от любимите на поколения читатели образи на Емилио Салгари, мине се през телевизионните продукции “Пръстена на дракона” и “Фантагиро” и се стигне до постиженията на съвременни музикални формации като Domine, Secret Sphere, Drakkar и вездесъщите Rhapsody. Тъкмо законодателите от Триест са основно и нескрито вдъхновение на петима младежи от слънчевия Римини, чиито талант и постоянство вече започват да им печелят славата на една от новите надежди на пауър метъла.
Ancient Bards извървяха наистина дълъг път след дебютния “The Alliance of the Kings”, но и в третия си опус са все така гладни за успех и признание. Закриващата част на сагата за меча от черен кристал (звучи ли ви познато?) отново ни среща с идеализираните образи злия магьосник Sendor, ловеца на дракони Daltor и кралица Shena в един свят, роден от идейния сблъсък между “Властелинът на пръстените” и “Final Fantasy VIII”. И докато историята би могла да се стори на някои по детски наивна при все целия си трагизъм, то стиловото и инструментално израстване на състава не подлежи на съмнение.
Вместо върху индивидуални запомнящи се епизоди, акцентът тук пада върху многопластовото музициране и изграждането на хомогенна, поглъщаща слушателя атмосфера. Вдъхновеното изложение не оставя място за скука и неусетно ни превежда през водовъртеж от емоции, в чийто устрем всички пиеси от албума се изживяват като едно цяло. Без да залита и за момент в неизследвана прогресив територия, бандата изненадва приятно с редица смени в темпото, наслагване на мелодии и плавен преход между отделните теми. Майсторските престрелки между Claudio Pietronik и Daniele Mazza приятно напомнят за златните дни, в които Turilli и Staropoli създаваха нови стандарти в жанра, а барабанните фокуси на 22-годишния Federico Gatti внасят допълнителна интензивност в песните. В центъра на това композиционно богатство откриваме рядко красивия и прочувствен глас на Sara Squadrani, неслучайно впечатлил самия Arjen Lucassen. Вместо псевдо-оперни изстъпления, фронтдамата демонстрира завидна техника в традиционен метъл стил и дори в честите случаи, в които прибягва до фалцет, успява да вокализира изключително точно тоновете. Подплатени от мощни хорови включвания, монолитни клавирни оркестрации и лека фолклорна орнаментика, партиите й се вписват еднакво добре в разкошната балада “In My Arms”, яростния дует с Fabio Lione в “The Last Resort” и драматичната кулминация на “Showdown”, за да създадат онази сантиментална магия, присъща на най-големите творби.
“A New Dawn Ending” е колкото вълнуващ полет на фантазията отвъд битовите баналности, толкова и детайлен учебник по създаване на симфоничен пауър метъл от най-висока класа. Всъщност на записа му липсват единствено автентичните класически инструменти и гласът на сър Кристофър Лий, за да достигне онова ниво на епичност, което все още дели Ancient Bards от великите им учители. А дотогава последните могат да се гордеят с повече от достойни наследници.
