Статии
Arch Enemy на живо в София
Автор: Нева
27 Май, 2014
Arch Enemy на живо в София

На 25-и май за втори път имахме удоволствието да се насладим на Arch Enemy в България. Макар че пристигнаха със закъснение в клуб “Мixtape 5”, шведите излязоха навреме на сцената. Отражение имаше единствено върху сетлиста на българските подгряващи банди Hyperborea и Eufobia. Не от първото парче, а от първия тон на хиперборейците стана ясно, че ще свирят много тежко. Въпреки че имаха едва час, който трябваше да поделят с другите българи, заредиха мощно полу-пълната зала. Особено впечатление направи барабанистът, който навярно си купува нови барабани през седмица, но за щастие тези бяха нови-новенички и издържаха побоя. След кратко сменяне на кабели и техника Euphobia поеха щафетата. От сетлиста им бяха задраскани цели пет песни, а техниците не можаха да нагласят звука до средата на изпълнението им, но Стефан и компания компенсираха максимално с усмивка и желание. Спомням си един техен концерт преди години, когато барабанистът им потроши чифт палки. Този път сериозно се притесних дали изобщо ще остане нещо от тези барабани след линча, на който бяха подложени… Интересно беше да се наблюдават Иван (китара) и Стефан (бас), по-известни с Alley Sin. Веселяшкият рок, леопардовите елементи, елеците на голо, значките и дрънкулките никога не биха допуснали, че момчетата могат да свирят и така - съвършено различни, но много отдадени.

Когато Euphobia докараха публиката до пълна еуфория, дойде и краят на изпълнението им. Чевръсти техници подготвиха сцената за Върховния враг и не след дълго тя се покри с пушек. Публиката оглушително изрева. Като на истинско бойно поле запристъпваха високите северни хора и най-новото им попълнение - Alissa White-Gluz. Тя не само показа тотален синхрон с духа на бандата, а и успя да изпее емблематичните парчета на Arch Enemy подобаващо. Рядко се случва заместника на обичан член да бъде приет толкова бързо, а аудиторията увери Алиса, че не просто е приета - хората я обичаха. Нерядко тя и Angela бяха сравнявани и сочени за двете най-добри екстремни певици, ето защо промяната дойде естествено и почти очаквано. Arch Enemy загатнаха с няколко нови парчета от какъв клас ще бъде новият им албум, но като цяло заложиха на стари неща. "My Apocalypse", "Under Black Flags We March", "Dead Eyes See No Future", "No Gods, No Masters", "We Will Rise", "Nemesis", "Yesterday is Dead and Gone" ме върнаха на стадиона в Каварна преди три години и сред гъстия пушек почти не можеше да се направи разлика между Alissa и предишната вокалистка. Когато тя излезе и развя големия черен флаг преди "Under Black Flags We march", феновете не само хванаха знамето, а опитаха и да изтеглят горката Алиса, която не очакваше толкова много любов на едно място... Личеше си колко доволни бяха тези велики хора от случващото се. Нямаше човек, който да не пее с пълно гърло. Бяхме възнаградени със соло от Daniel на барабаните, протяжно изпълнение на Nick и цели няколко сола от Michael Amott, който покори всички сърца. Чаровният надпис 666 BPM (beats per minute) на барабаните определено отговаряше на истината. По баналните въпроси: да, свириха перфектно; да - звукът беше добър, макар такива групи да са за всичко друго, но не и за клуб; и да – никой не остана недоволен.

Час и половина технична злина. Врагът не може да разочарова. Те са от хората, които за това са си родени. Остава да следим каква промяна ще влее свежата кръв в състава и кога отново ще ни удостоят с гръмкото си присъствие. Предишната радикална промяна в състава, когато вокалистът Johan Liiva беше заменен от Angela Gossow, доведе до голям скок в развитието на групата и утвърждаването й на световно ниво. Четиринадесет години по-късно промяната не е толкова драстична, както тази от мъжки екстремен вокал към женски, но ще е любопитно да видим какво предстои. Дали синхронът ще се запази и нещата ще вървят така гладко? Когато в началото на изпълнението си Alissa изкрещя "WE ARE ARCH ENEMY!", нямаше човек, който да не повярва на тези думи. Те наистина бяха Arch Enemy и тя беше неразривна част от Arch Enemy, сякаш никога не е било по-различно. Висш професионализъм или огромен късмет, бандата е по-устремена и сплотена от всякога.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2025
Изработка на уеб сайт